Когато въведе археоложката в лагера, двамата се обърнаха. Кимнаха му бегло, но погледите им се задържаха доста по-дълго върху привлекателната руса жена.
Джордан я представи, като наблегна на титлата ѝ.
Луничавият младеж отново насочи вниманието си към ръчките.
Джордан го посочи.
— Доктор Грейнджър, това е нашият компютърен жокей сержант Сандерсън, а онзи там, който унищожава водните ни запаси, е специалист Купър.
Якият чернокож мъж си сложи чифт латексови ръкавици. Десетина окървавени чифтове вече бяха захвърлени в кошчето за боклук.
— С удоволствие бих останал да си побъбрим, но трябва да продължа с почистването. — Купър погледна към Джордан. — Къде си скрил резервните батерии? Апаратът на Маккей почти умря, а трябва да снимаме всеки труп, преди да го сложим в чувала.
Ерин трепна и отново пребледня. Джордан, който бе прекарал доста време в горещи точки, осъзна колко е лесно да забравиш ужаса на онова, което те обкръжава всеки ден.
Не че можеше да направи нещо за нея. Или за телата навън.
— Синята раница, десният джоб.
Купър извади литиево-йонна батерия от джоба.
— По дяволите! — изруга Сандерсън и всички се обърнаха към него.
— Какво има? — попита Джордан.
— Ровърът отново заседна.
Купър завъртя театрално очи и излезе.
Ефрейторът се намръщи на образа на цветния монитор, сякаш беше на път да изгуби някаква компютърна игра.
Ерин се наведе над рамото му и се загледа в четирите екрана, показващи картини от различните камери на робота.
— Това от пукнатината ли е?
— Да, но роботът здравата се заклещи.
Екраните показваха причината за яда на Сандерсън.
Ровърът се беше натикал в една цепнатина. Нападал пясък и камъчета закриваха две от камерите. Сандерсън побутна ръчките и веригите се завъртяха, но изпод тях само захвърчаха още пясък и камъчета.
— Типичен армейски боклук!
Проблемът не беше в оборудването. Ровърът беше последен модел, екипиран с достатъчно сензори и радари, за да засече и пръдня на мишка в склад. Проблемът бе, че Сандерсън още не бе овладял изкуството да работи с двата джойсгика. Джордан също не можеше да се оправя с тях.
Ерин го погледна с любопитство.
— Това ST-20 ли е? Имам стотици часове с него. Мога ли да опитам?
Какво пък, поне щеше да има с какво да се занимава. Сандерсън май нямаше да освободи робота. Пък и Джордан уважаваше всеки, готов да се притече на помощ.
— Разбира се.
Явно отвратен, Сандерсън вдигна ръце и избута стола си назад.
— Моля. Не съм опитал само да изпълзя долу в онази дупка и да го сритам.
Ерин застана на мястото на стола и хвана двете ръчки като човек, който знае какво прави. Опита предното и задното управление, като задвижи апарата напред и назад, все едно се мъчеше да паркира успоредно.
— Пробвах го — обади се Сандерсън. — Няма да...
Роботът неочаквано се освободи от цепнатината.
Джордан видя как Ерин потиска победоносната си усмивка и изпита още по-голямо уважение към нея, защото се беше помъчила да спаси достойнството на Сандерсън.
Ефрейторът стана и сложи ръце на хълбоците си.
— Леле! Изкара ме като пълен некадърник пред началството.
Усмихна се и бутна стола зад нея, все едно беше трон. След като се настани, тя погледна към Джордан.
— Какво търсим?
— Екипът ни е натоварен да открие източника на газа.
— Нека позная — каза тя с истинска усмивка. — А аз съм тук, за да гарантирам на израелското правителство, че няма да унищожите евентуални древни артефакти, докато си вършите работа.
Джордан отвърна на усмивката ѝ.
— Нещо от сорта.
Не се разпростря по-нашироко, но присъствието ѝ тук беше по искане на израелското разузнаване, а не на службите за опазване на културното наследство. Още не беше сигурен каква беше причината. А мразеше нерешени загадки.
Погледите на всички бяха вперени в мониторите, докато Ерин водеше робота през купчина камъни.
— А какво изобщо правите в Израел? — попита Сандерсън.
— Провеждам разкопки в Цезарея с екипа си — отвърна тя. — Рутинна работа.
По тона ѝ Джордан заподозря, че работата далеч не е рутинна. Интересно.
Ровърът се плъзна по скалистия склон и се озова в нещо като прав коридор.
— Вижте стените. — Ерин завъртя камерите. — Дялани, с добре очертани ъгли.
— И какво? — попита Джордан.
— Дело на човешка ръка са. Изсечени са с инструменти.
— Чак там долу? В сърцето на планината? — Джордан пристъпи и застана до нея. — Кой според вас го е направил? Еврейските въстаници, които са загинали тук?