— Възможно е. — Тя се дръпна по-далеч от него. Въпрос на лично пространство. Той също се дръпна. — Или византийските монаси, които са живели на планината векове по-късно. Невъзможно е да се каже без повече сведения. Предполагам, че този дребосък е първият, слязъл долу, от много време насам.
Роботът изкачи поредната купчина камъни и халогенните му фарове осветиха тъмната пукнатина в противно бяло.
— По дяволите — изруга Ерин.
— Какво има? — сепна се Джордан.
Тя обърна ровъра надясно, за да покаже купчина натрошени камъни.
— И какво? — На Джордан всички камънаци му се виждаха еднакви.
— Вижте горе. — Тя посочи с пръст образа на екрана. — Било е тунел, но се е срутил.
— Както и куп други неща — обади се Сандерсън. — Какво толкова?
— Погледнете отстрани — подкани тя. — Тези следи от пробиване са сравнително нови.
Джордан развълнувано се наведе напред.
— И какво означава това?
— Означава, че някой си е проправил път в тунела през последните стотина години. — Ерин въздъхна. — И вероятно е отмъкнал всичко ценно.
— В такъв случай може те да са оставили газа. — Джордан не беше сигурен защо изпитваше облекчение, че вероятно става дума за съвременен нервнопаралитичен газ, а не такъв от древността, но чувството бе налице.
Тя отново обърна ровъра и го насочи напред, докато накрая не стигна до открит район.
— Чакайте малко — спря я Джордан. — Какво е това място?
— Прилича на подземно хранилище. — Ерин завъртя апарата, за да огледа празното помещение. Не се виждаха никакви повредени контейнери.
Джордан се обърна към ефрейтора.
— Какви са показанията?
Сандерсън се наведе над един съседен монитор. Може и да имаше проблеми с управлението на ровъра, но боравеше отлично с инструментите си.
— Множество вторични продукти от разпад. Няма активен агент. Въпреки това концентрациите са най-високите досега. Според мен помещението е източникът на газа.
Една от камерите се насочи нагоре към засводения таван.
— Прилича на църква — рече Сандерсън.
Ерин поклати глава.
— По-скоро на подземен храм или гробница. Строителната техника е древна. — Тя докосна екрана, сякаш можеше през него да усети камъка.
— Какъв е онзи сандък? — попита Джордан.
— Мисля, че саркофаг, но няма как да съм сигурна, докато не приближа. Светлината не стига дотам.
Насочи ровъра напред, но той спря. Тя побутна двете ръчки, после ги пусна с нетърпелива въздишка.
— Пак ли заседна? — попита Джордан. Толкова близо бяха.
— Крайна спирка — рече тя. — В буквалния смисъл. Кабелът свърши.
Остави камерата насочена към саркофага.
— Определено прилича на гроб. Ако наистина е така, в него би трябвало да е погребана някаква важна личност.
— Достатъчно важна, за да превърнат помещението в смъртоносен капан ли? — Това можеше да обясни всичко.
— Възможно е, но египтяните, а не евреите, са прочути с хитроумните си капани. — Ерин потърка долната си устна. — Просто няма логика.
— Нищо тук няма логика — изсумтя Сандерсън. — Нервнопаралитичен газ с аромат на канела, моля ви.
Тя рязко завъртя стола към него.
— Какво?
Джордан изгледа намръщено Сандерсън и призна какво са открили.
— Това е една от аномалиите на газа. Засякохме следи от канела в него.
— Е, това донякъде се връзва с гробницата.
— В какъв смисъл? — Самият Джордан не виждаше никаква връзка.
— Канелата е била рядка подправка в древността — обясни тя. — На погребенията на богаташи са я изгаряли като аромат, угоден на Бог. Споменава се много пъти в Библията. На Мойсей му било заповядано да я използва при приготвянето на миро за помазване.
— Значи е възможно канелата да е допълнително попаднал замърсител? — Джордан беше благодарен за информацията. За канелата знаеше само едно — че я обича върху пържена филия.
— Концентрацията в остатъците от газа е твърде висока, за да е просто замърсител — вметна Сандерсън.
— Какво друго можете да ми кажете за използването на канела в древността? — попита Джордан.
— Ако знаех, че ми предстои изпит, щях да се подготвя. — Ерин се усмихна меко; топлотата на усмивката ѝ хвана Джордан неподготвен. — Да видим. Използвали са я за подобряване на храносмилането. Против настинка. Като средство за пропъждане на комари.
— Проучи — нареди Джордан на Сандерсън и застана зад него. Чувстваше се така, сякаш беше изпил тройно еспресо.
Пръстите на ефрейтора полетяха над клавиатурата.