— Заемам се.
— Какво? — обърна се Ерин. — Какво съм направила?
— Може би решихте част от проблема — отвърна Джордан. — Повечето средства против комари са на една-две химични връзки от нервнопаралитичния газ. Първият...
Земята се разтърси жестоко. Столът на Ерин се понесе назад и едва не се преобърна. Джордан го задържа, докато платнения навес се люлееше, а металната рамка скърцаше протестиращо.
Тя се напрегна, сякаш се канеше да скочи от стола, но той не ѝ позволи.
— По-безопасно е, ако останете седнала — каза ѝ.
Пропусна да добави, че по цялото плато нямаше безопасно място. Нищо чудно при едно по-силно разлюляване планината да се разцепи. Трусът отшумя.
— Добре, времето за разсейване свърши. — Джордан се обърна към Сандерсън. — Сигурен ли си, че в помещението няма активен газ?
Ефрейторът се наведе над конзолата си и след малко се изправи.
— Няма, сър. Нито една молекула.
— Добре. Извикай Купър и Маккей и предупреди Перлман. Екипираме се и се спускаме след пет минути.
Археоложката стана, сякаш очакваше също да отиде с тях. Джордан поклати глава.
— Съжалявам. Ще останете горе, докато не обезопасим помещението.
Тя се намръщи.
— Измъкнахте ме от обекта ми, за да ме доведете тук. Няма да...
— Нося отговорност за четиримата войници от екипа ми. А това е отговорност, която не поемам с лека ръка, доктор Грейнджър. Възможно е долу да има източник на смъртоносен газ. Съвестта ми няма да понесе добре и една цивилна жертва.
— Пак започнахме с „доктор Грейнджър“, а? — Дикцията ѝ изведнъж стана съвсем прецизна. Напомни му за майка му. — Какви по-точно са заповедите ви относно мен, сержант Стоун?
— Както вече ви казах, трябва да гарантирате, че обектът е непокътнат. — Тонът му бе умерен и вежлив. Нямаше време да се разправя с ядосан учен, който държеше да се хвърли в кой знае каква опасност.
— И как мога да гарантирам оттук, че е непокътнат?
— Нали казахте, че единственото нещо там долу е един саркофаг...
— Казах, че само толкова виждам оттук. Ами онова, което е вътре в саркофага, сержант Стоун?
Тонът ѝ бе с един-два градуса по-студен, отколкото преди малко. Той овладя раздразнението си.
— Не ми пука особено какво има вътре, докторе. Аз...
— А би трябвало да ви пука. Защото е отворен.
Джордан отстъпи изненадано назад.
— Какво?
Тя почука по екрана с нокът, показвайки част от изображението.
— Ето тук. Това е капакът. Подпрян до саркофага. Някой е счупил печата и го е вдигнал.
Искаше му се да не го беше забелязала. Находката изведнъж направи живота му много по-труден.
Тя снижи тон.
— Нямаме представа какво може да има там. Тялото на еврейски цар. Непокътнато копие на Тората. Масада е ценен исторически обект за еврейския народ. Ако нещо бъде повредено...
Той отвори уста да възрази, но вместо това пое дълбоко дъх и бавно издиша. Права беше. Израелците щяха да получат главата му. ако екипът му направеше и най-малката грешка. По дяволите.
— Долу може да има непокътнати контейнери с газ. Възможно е да се повредят всеки момент от някой вторичен трус. И да свършим като хората, които видяхте отвън.
Тя пребледня, но после изправи гръб.
— Разбирам какви са последствията, сержант.
Джордан се съмняваше, че наистина е така.
— Можете ли да се спускате с въже?
— Разбира се — отвърна тя. — Правила съм го безброй пъти.
Той я погледна в очите.
— Предполагам, че можете да броите до повече от едно?
Тя се ухили.
— Мога. Мога да броя чак до сто.
Той се отпусна. Поне спускането долу нямаше да е проблем.
— В такъв случай сега сте под мое командване. Кажа ли „скачай“...
Тя го изгледа сериозно.
— Ще питам колко е високо. Схванах.
Джордан докосна микрофона си.
— Сандерсън, вземи екип и за доктор Грейнджър. Тя идва с нас.
6.
Батори дръпна предпазната завеса, за да скрие голата пустиня оттатък хангара на летището. Запита се дали не вижда за последен път слънцето.
Отдели си момент да затвори очи, да се концентрира. Пое дълбоко дъх и прогони болката, която непрекъснато течеше по вените ѝ — тъпата болка, винаги тук, винаги напомняща за себе си и за клетвата, която беше дала на много по-ранна възраст. Болката я бележеше толкова трайно, колкото и задушаващата черна длан, татуирана на бялото ѝ гърло; и двете се бяха появили по едно и също време, знак за даденото в кръв и жертва обещание да служи на Него.