— Ако бъдете изложени на загадъчния газ, махате капачката и се бодете в бедрото.
Страхът запърха в гърдите ѝ.
— Нали долу нямаше активен газ?
— Просто предпазна мярка. Внимавайте. Това е много силно. Не го използвайте, ако не установите със сигурност, че сте изложена. Атропинът направо изстрелва пулса в небето. Може да пръсне помпичката, ако не си отровен. При това за нула време.
— Не трябва ли да носим защитни костюми?
— Много са обемисти, за да се спускате с тях. А и ремъците ще ги разкъсат. Не се безпокойте, при първите симптоми, като гадене, кървене и така нататък, просто си бийте инжекцията. Ще останете жива достатъчно дълго, за да ви извадим.
Ерин изгледа изпитателно луничавото лице, мъчейки се да определи дали той просто не я пързаля и не се мъчи да я стресне.
Той стисна рамото ѝ.
— Всичко ще мине добре.
Ерин обаче не се чувстваше добре. Леко задъхана, тя повдигна крачола на панталона и пъхна спринцовката в чорапа си.
Лейтенант Перлман дойде при пукнатината, съпровождан от двама войници — млад израелец и по-възрастен американец. Американецът беше с рошава кафява коса и беше преметнал чанта през рамо. Ерин прочете името на табелката, зашита за униформата му — Маккей.
Върху чантата му имаше две големи букви: СД.
Той улови погледа ѝ.
— Сапьорска дивизия. Взривявам разни неща.
Явно смятаха да взривят непокътнатите контейнери, ако намереха такива долу. Ерин сигурно трябваше да се разтревожи повече, но шокът от смъртта на Хайнрих я беше направил твърде безчувствена, за да изпитва паника.
Маккей протегна ръка. Здрависаха се. Беше едър мъж, на няколко чийзбургера от шкембе и с десетина години по-възрастен от останалите. Доколкото можеше да прецени, беше в началото на четирийсетте. Усмихна се широко, докато стискаше ръката ѝ.
— Най-добре изглеждащият партньор катерач, който съм имал от цяла вечност. — Намигна ѝ и тя се опита да се усмихне в отговор.
Той пристъпи към ръба на пукнатината, сякаш отиваше до бордюр. Ерин застана до него и погледна надолу. Дъното не се виждаше от сенките. Пукнатината беше достатъчно широка, за да се спуснат без проблеми. но въпреки това тя потръпна. Това назъбено грозно нещо нямаше място на тази планина.
Маккей и Купър закачиха карабините си към две въжета.
Ерин отиде до едно свободно въже и стори същото, като дръпна два пъти, за да провери дали всичко е наред.
Друг от екипа на Джордан — жена на име Тайсън — коленичи до пукнатината. Беше пуснала дълъг маркуч в пропастта. До коляното ѝ лежеше хроматограф.
— Какви са показателите, Тайсън? — извика Джордан.
— Висока концентрация на азот, кислород и аргон — каза тя, без да откъсва поглед от екрана. — И следи от всичко, което може да се очаква. Няма гадни газове, сержант.
— Продължавай с наблюдението, ефрейтор. — Джордан се обърна към останалите. — И всички да държат атропина си в готовност.
— Какво чакаме, сержант? — Купър увисна над пропастта. Въжето изглеждаше твърде тънко, за да издържи туловището му, но очите му заблестяха от притока на адреналин. Роден катерач.
Джордан направи кръг с ръка.
— Рейнджьри, водете!
С радостен вик и уморена въздишка Купър и Маккей тръгнаха заднешком надолу по отвесната скала с такава лекота, сякаш вървяха по тротоар.
Израелците се закачиха след тях и също се спуснаха през ръба.
Тайсън се занимаваше с апаратите си. Не си беше сложила екипировка, така че явно също щеше да остане тук.
Оставаха само Ерин и Джордан. Той приближи с голямо оръжие, преметнато на гърба, и се закачи на въжето до нейното. После се пресегна и подръпна въжето ѝ.
— Добро връзване.
— И още как.
Джордан се ухили, облегна се назад и направи голяма крачка надолу. Вдигна глава. Лицето му беше сериозно, думите прозвучаха твърдо.
— Когато кажеш. До теб съм.
Тя се наклони, отпусна и стисна ръце, остави въжето да се плъзга по облечените ѝ с ръкавици длани — и в следващия миг се оказа до Джордан на отвесната скала.
Когато кубинките му докоснаха земята, Джордан машинално провери оръжието си. Потупа пистолета на бедрото си — „Колт 1911“, — после провери ножа KA-BAR в канията на глезена. Основното му оръжие, „Хеклер и Кох“ МР7, беше преметнато през дясното му рамо. Картечният пистолет изстрелваше куршуми от закалена стомана със скорост 950 на минута и можеше да превърне стандартна бронежилетка в швейцарско сирене.
Той бързо прегледа предпазителя, пълнителя и оптиката, за да се увери, че не е ударил нещо по време на спускането. Забеляза, че Ерин го зяпа.