— Нужно ли е толкова оръжие тук долу? — попита тя, докато сваляше ръкавиците и ги пъхаше в задния си джоб.
Джордан сви рамене.
— Това е стандартната екипировка на хората ми.
Преди да успее да обясни по-подробно, слушалката му изпращя и се разнесе гласът на Сандерсън.
— Сержант, насам лети израелски товарен хеликоптер. Предполагам, че са дошли за останалите тела.
Бяха подранили, но в това нямаше нищо лошо. Джордан искаше всички да се махнат от тази кървава планина колкото се може по-скоро. Докосна слушалката си.
— Разбрано.
Двамата с Ерин отидоха при другите от екипа, застанали до тясна пукнатина в скалата. Кабелът на ровъра влизаше в нея и изчезваше в мрака.
Джордан се вгледа в Ерин. Какво ѝ беше станало в палатката? Отначало си помисли, че може да се е уплашила от височината и се тревожи заради спускането, но тя се бе справила с него, без да ѝ мигне окото. Май имаше повече от сто катерения зад гърба си. Оставаше само да е видяла или чула нещо през няколкото минути, в които беше останала сама. И новината я бе изкарала от равновесие. Не вярваше, че ще му каже цялата истина. Сега му изглеждаше по-добре, но Джордан се надяваше тревогите ѝ да не се отразят на мисията.
Купър, който беше пъхнал глава в широката шейсет сантиметра пукнатина, през която бе минал ровърът, се дръпна назад и метна вътре светеща пръчка.
— Изкуственият тунел започва от другата страна.
Маккей огледа малкия отвор, сложил ръце на хълбоците.
Джордан го потупа по рамото.
— Малко ще ти е тесничко, но би трябвало да се справиш.
Маккей поклати глава.
— Каза кльощавият тип, който едва вдига собственото си тегло от лежанка.
Джордан не беше кльощав и определено можеше да вдигне много повече от собственото си тегло от лежанка, но нямаше да има проблеми с тесния проход. Маккей с цялата му екипировка обаче можеше да заседне като едното нищо.
Купър се ухили широко.
— Пробвай да се съблечеш гол и да се намажеш с грес.
— Приискал ти се е безплатен стриптийз, а? Забрави.
Лейтенантът стоеше със скръстени ръце и гледаше намръщено. Другият израелец пристъпваше от крак на крак.
Джордан не виждаше причини да се бави. Слънцето залязваше и искаше да приключи колкото се може по-скоро тук. Нагласи фенера на рамото си.
— Да вървим.
Коленичила, Ерин гледаше как другите влизат един по един в пукнатината. Пое предпазливо дъх. Очакваше миризма на химикал, макар Тайсън и Сандерсън да бяха казали, че въздухът е напълно годен за дишане. Ала миришеше на мухъл и застояло, както миришеше всяко изоставено отдавна място. Познатата и странно успокояваща миризма на стара гробница.
Потупа спринцовката в чорапа си и стана да последва Джордан в тесния отвор. Грубите каменни стени притиснаха раменете ѝ и тя се обърна странично. Надяваше се, че Маккей ще успее да запази поне донякъде кожата си при преминаването.
Тук въздухът бе доста по-хладен, отколкото горе. Маратонките ѝ потъваха в пясъка. Светещата пръчка хвърляше някак зловещо жълто сияние в тунела. Когато стигна до нея, Ерин потисна желанието си да я вдигне и да я прибере в джоба си. Замърсяваха археологически обект. Отбеляза си да я вземе на връщане. Едната ѝ ръка непрекъснато опипваше тавана, за да е сигурна, че няма да удари главата си. Вървеше напред, изгаряща от нетърпение да стигне до гробницата и да започне да я изследва.
Маккей успя да се освободи от пукнатината със серия ругатни, свързани най-вече с тесни пространства. Купър се разсмя подигравателно.
Ерин откри, че също се усмихва. Често ѝ се случваше да работи с войници, тъй като доста обекти се намираха в конфликтни райони. Преди беше гледала на военните като на необходимо зло, но вече чувстваше странна връзка с тази група, споена от чест, от кръвопролитието горе и напрежението долу.
Най-сетне двамата с Джордан стигнаха края на тесния процеп. Той излезе в изкуствения тунел и ѝ помогна да се измъкне. После вдигна ръка, за да ѝ покаже, че трябва да спре.
— Ще изчакаме останалите да кажат, че всичко е чисто.
Засега той командваше тук. Ерин спря и докосна стената на тунела, прокара пръсти по ръбовете на жлебовете, представи си длета, чукове и потни мъже. Отпусна се на коляно и допря ръка в пода, взе щипка пръст и я разтърка между пръстите си.
Някой беше изсякъл този проход преди хиляди години. Кой бе вървял през него? И защо?
Недалеч камъни запушваха по-късния тунел, който беше видяла през камерите на ровъра. Той явно се беше срутил. Ерин докосна следите от бургиите по края. Двайсети век. Но кога по-точно?