Противникът му остана на място, увиснал над земята, пронизан и гърчещ се. Откъм задния край стрелите се бяха забили в тялото му и го държаха във въздуха. Една стрела стърчеше от гърлото му. Той задраска с пръсти по нея. Кръвта бълбукаше от раната, сякаш бе кипнала.
Корза замахна и разсече гърлото на мъжа със светкавичен удар.
Джордан криво-ляво се закрепи на крака, приклекна и се огледа. Свещеникът стоеше до стената, прегърбил рамене под раздраната си дреха. Черна кръв капеше от ножа и пръстите му. Джордан не знаеше каква част от нея е от раните на самия отец.
Държеше автомата си насочен напред, докато се препъваше към Ерин. Нямаше смисъл да проверява другите. Познаваше смъртта, когато се сблъскваше с нея. Доколкото можеше да прецени, единствените все още живи в това помещение бяха свещеникът, Ерин и самият той.
Не изпускаше от поглед свещеника — не знаеше на чия страна е той.
Разперил дългата си дреха, Корза се отпусна на коляно с наведена глава, сякаш се молеше — но не това бе намерението му. Той сграбчи нещо от пода. То изчезна в черното расо, докато се изправяше.
Малката кукла на детето беше изчезнала.
Беше взел куклата, вместо да провери как е Ерин? Джордан се отказа да се опитва да разбере този човек.
— Ерин? — повика я, когато стигна до нея.
Тя рязко се извъртя, вдигнала високо меча.
— Аз съм — каза той, отмести автомата и вдигна ръце.
Широко отворените ѝ очи постепенно се фокусираха и тя отпусна оръжието. Джордан го взе от ръцете ѝ и го пусна. Лицето ѝ бе побеляло, погледът — празен. Тя се свлече в ъгъла на саркофага. Джордан я вдигна и седна, опрял гръб на студения камък, като я сложи в скута си. Прокара ръце по нея, търсейки рани. Като че ли ѝ нямаше нищо.
Свещеникът дойде при тях. Джордан се пресегна към пистолета си и прегърна Ерин, за да я защити. Какви бяха намеренията му?
— Няма други — прошепна Корза, сякаш се молеше.
— Но все още не сме в безопасност.
Джордан го погледна.
— Ще ни затворят тук — каза свещеникът с такава увереност, че Джордан му повярва.
— Откъде знаете?...
— Защото аз бих направил точно това. — Той закрачи към изхода.
Джордан забеляза накъде върви. Ровърът още беше на пода, едната камера беше насочена към тях и над нея светеше зелена лампичка. Свещеникът стъпка обектива. Метал и стъкло се строшиха под подметката му и се пръснаха по каменния под.
Джордан си спомни писъка на Сандерсън и внезапно го осени.
„Наблюдавали са ни.“
9.
Докато последните писъци отекваха по платото, Батори стоеше наведена пред вече тъмния монитор, вцепенена от шока, хваната между миналото и настоящето.
Беше наблюдавала битката в гробницата, последвана от избиването на силите, които бе пратила долу. Боят бе бърз, слабо осветен, голяма част от действието се разви извън обектива на камерата.
Беше видяла обаче и няколко мига преди хаотичния сблъсък.
Беше гледала как войник с каска се изправя срещу облечена в черно фигура с гръб към камерата. Успя да зърне за миг бялата свещеническа якичка, докато мъжът оглеждаше бързо помещението.
Изпълнената ѝ с болка кръв изстина при вида на врага.
Това бе онзи Рицар на Христа, споменат в текстовото съобщение.
Сангвинист.
Двамата мъже стояха един срещу друг като овни през размножителен период. Може би войникът щеше да реши проблема вместо нея, но рицарят мина покрай него и спря, вперил поглед в стената отсреща. Какво беше видял?
Искаше ѝ се обхватът на камерата да беше по-голям.
От сенките се появи жена в цивилни дрехи — нова изненада. Размахваше телефона си в познатата пантомима на човек, търсещ сигнал.
Рицарят се обърна към жената и разпери ръце, сякаш показваше нещо с размерите и формата на книга.
Дишането на Батори се ускори.
Жената поклати глава.
Рицарят бавно се завъртя, оглеждайки помещението. Гробницата изглеждаше празна, ако не се брои саркофагът. Нямаше евентуални скривалища. Когато раменете на рицаря се отпуснаха, тя издиша с облекчение.
Значи не бяха намерили книгата.
Или изобщо не е била скрита там, или гробницата е била ограбена по-рано.
После рицарят долови присъствието на екипа на Батори — това наложи бърза реакция. Трябваше да бъде победен, но тя подцени уменията му, а и не взе предвид подкрепата от страна на войниците. Беше се справил с половината от силите ѝ за секунди.
От начина, по който се биеше, разбра, че рицарят долу не е новак, а много по-стар и опитен, също като нейния екип.