Изненадан за пореден път, Рун я загледа с не по-малък интерес.
Коленичила до тялото, Ерин се мъчеше да намери обяснение за онова, което лежеше пред нея. Имаше нужда да разбере, да открие смисъл в цялата тази кръв и смърт.
Отчаяно прехвърли наум културите, в които хората точеха зъбите си. В пустинята на Судан младежите наточваха резците си като бръсначи — беше част от ритуала за възмъжаване. У древните май изпилените зъби са били белег за знатен произход. В Бали изпиляването все още беше действащ ритуал, бележещ прехода от човек към животно. На всеки континент имаше подобни практики. Абсолютно на всеки.
Но това бе нещо различно.
Колкото и да ѝ се искаше да е другояче, тези зъби не бяха наточени с инструменти.
— Докторе, говори — подкани Джордан и се наведе над рамото ѝ. Напрегнатият му глас отекваше силно в ограниченото пространство. — Кажи ми какво мислиш.
Тя се помъчи да запази тона си безстрастен, както заради самата себе си, така и заради него. Ако изгубеше самообладание, можеше никога вече да не дойде на себе си.
— Кучешките зъби са здраво вкоренени в горната челюст. Виж как са удебелени гнездата в основата им.
Джордан прескочи купчина отломки и застана между нея и свещеника. Ръката му легна върху оръжието.
— Ще ти повярвам.
Тя му отвърна с окуражаваща усмивка — поне така се надяваше. Като че ли не се получи, защото лицето му си остана напрегнато.
— Какво означава това? — попита той.
Ерин се изправи, за да се отдалечи колкото се може повече от зъба, който бе докосвала допреди малко.
— Подобни зъбни корени са характерни за хищниците.
Отец Корза отстъпи настрани. Дулото на Джордан се насочи към него.
— Джордан? — Тя застана до него.
— Продължавай. — Той гледаше свещеника, сякаш очакваше да я прекъсне, но онзи стоеше неподвижно. — Интересна работа, нали, падре?
Ерин се загледа в прашното кафяво лице в прахта. Приличаше съвсем на човешко, също като нейното.
— Челюстта на лъва упражнява натиск от четиресет килограма на квадратен сантиметър. За да издържи на подобно натоварване, костта на кучешките му зъби е по-твърда и дебела, също като на тези.
Джордан прочисти гърлото си.
— Значи искаш да кажеш, че тези зъби не са просто някаква екстравагантна мода, а естествени?
Тя въздъхна.
— Не мога да намеря друго приемливо обяснение.
На слабата светлина на фенерчето Ерин видя шока, изписан по лицето на Джордан, както и страха в очите му. Тя също беше уплашена, но нямаше да позволи чувствата ѝ да вземат превес. Вместо това се обърна към мълчащия свещеник в търсене на отговори.
— Нарекохте ги стригои, така ли?
Лицето му се беше превърнало в неразгадаема маска от сенки и тайни.
— Тяхното проклятие има много имена. Вриколакас.[3] Асема. Даханавар. Те са напаст, позната в миналото във всяко кътче на света. Днес ги наричате вампири.
Ерин се дръпна назад. Дали споменът за този ужас не беше в основата на ритуалното изпиляване на зъбите като някаква зловеща мимикрия на истински ужас, забравен в модерната епоха? Забравен, но не и изчезнал. По гърба ѝ сякаш се плъзна леден пръст.
— И вие се борите с тях? — Скептичният глас на Джордан прокънтя в гробницата.
— Да — тихо и спокойно отвърна свещеникът.
— И какво ви прави това, падре? — Джордан разкрачи леко крака, сякаш очакваше схватка. — Нещо като командос на Ватикана ли?
— Не бих използвал подобни думи. — Отец Корза скръсти ръце на гърдите си. — Аз съм просто свещеник, смирен Божи слуга. Но за да служа на светия престол, аз и някои други братя сме обучени да се борим с тази напаст, така че — да.
Ерин искаше да зададе безброй въпроси, но най-вече онзи, който не ѝ даваше покой откакто свещеникът беше влязъл в гробницата и бе казал първите си думи.
„Църквата има по-стари претенции към това, което се намира в тази крипта.“
Изведнъж се зарадва, че между нея и него стои войник. Ерин загледа окървавената фигура над рамото на Джордан.
— По-рано попитахте за някаква книга, която очаквахте да е скрита тук. Затова ли бяхме нападнати? Затова ли сме затворени в гробницата?
Лицето на свещеника стана непроницаемо. Той погледна нагоре към тавана, сякаш търсеше насока свише.
— Планината още се движи.
— Какво... — Оглушителен стон, съпроводен от трясък на разбита скала, прекъсна въпроса на Джордан. Земята се разтърси — отначало слабо, после по-силно.
Ерин залитна и се бутна в гърба на Джордан, след което запази равновесие.
3
Същество кръвопиец от гръцкия фолклор, имащо същите особености като традиционния вампир на Балканите; от името му идва южнославянското „върколак“. —