Разбира се.
Отвори рязко очи и огледа неподвижния камък. Докосна равната повърхност и си представи също толкова равната му друга страна. Спомни си пролуките по дъното, как ръбовете на камъка бяха заоблени. Представи си как кривата продължава по целия камък, образувайки кръг.
И го видя мислено.
Плосък каменен диск.
Устните му се раздвижиха в безмълвна благодарствена молитва, след което той отиде при другите.
Жената стана да го посрещне.
— Какво има?
Явно беше забелязала нещо на лицето му. Това, че друг можеше да разчете така лесно изражението му, само по себе си показваше колко отчаян е бил. Надеждата блесна в очите му.
Когато войникът приближи до него, Рун откачи гранатата от колана му.
— Няма да се получи — каза мъжът. — Току-що обясних...
— Доверете ми се. — Рун нагази през пясъка обратно до камъка и започна да копае до ъгъла, където камъкът се срещаше със стената. Работеше бързо, но пясъкът засипваше дупката по-бързо, отколкото той го изхвърляше.
Не можеше да се справи сам.
— Помогнете ми.
Двамата застанаха от двете му страни.
— Копайте до пода — нареди той.
Работиха заедно, докато не изчистиха пясъка по долния ръб, оголвайки малка заоблена празнина между каменния диск и пода на тунела. Рун се наведе и натика гранатата дълбоко в цепнатината, под ръба на диска.
Пъхна пръст в халката и заговори през рамо:
— Отдръпнете се колкото се може по-навътре в тунела.
— Ами вие? — попита войникът.
Вече никой не копаеше и пясъкът течеше обратно в дупката, засипа китката на свещеника и запълзя към лакътя.
— Ще ви последвам.
Войникът се поколеба, но накрая кимна и помъкна жената със себе си.
— Откъде знаете, че ще се получи? — извика Ерин към него.
Рун не знаеше. Трябваше да се уповава на Бог — и на стих от Библията, говорещ за камъни, затварящи гробници.
Евангелие от Марк, 15:46.
Този път прошепна текста, едновременно като отговор и като молитва.
— „А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.“
С тези думи той дръпна халката на гранатата, освободи ръката си и нагази срещу пясъчния поток.
Успя да направи само три крачки.
Взривът се изкашля зад него — огромен, рязък напън, който избълва прашна огнена топка върху гърба му. Главата му се блъсна в ръба на стена, докато падаше.
Замаян, с размътено зрение, той бавно се обърна по гръб.
Двамата тичаха по стълбите към него.
Рун остана да лежи по гръб, без да помръдва.
Въздухът миришеше на пясък и дим — и изведнъж в прохода лъхна ветрец. Сладък, чист полъх от пустинята.
— Държа го. — Войникът подхвана Рун под мишниците и го помъкна по покрития с пясък под.
Жената изтича напред.
— Виж! Взривът е изтъркалял камъка на две стъпки настрани. Как не се сетих? Затворили са тунела точно като гробницата на Христос.
— и привали камък върху вратата гробни“ — промълви Рун. Беше на път да изгуби съзнание.
Разбира се, че се беше сетила какво е направил.
Почувства как го извличат покрай почернелия камък навън. Отвори очи. Звездите бяха ярки, рязко откроени, вечни. Тези звезди бяха гледали построяването на Масада, а сега ставаха свидетели и на унищожаването ѝ.
Последва невъобразим трясък на камъни и разцепващи се скали, докато планината рухваше окончателно.
След това най-сетне настъпи тишина.
Ерин и Джордан продължаваха да мъкнат свещеника навътре в пустинята. Не искаха да поемат никакви рискове. Но накрая силите ги оставиха и те спряха.
Топла ръка стисна рамото му. Рун зърна кехлибарени очи.
— Благодаря, отче. Спасихте живота ни.
Толкова прости думи. Думи, които рядко чуваше. Като Божи воин често прекарваше цели дни, без да размени нито дума с друга душа. Онази предишна болка, прорязала го, докато ги гледаше прегърнати на стълбите, се върна, но този път го прониза още по-дълбоко, почти нетърпимо. Загледа се в очите.
„Дали щях да изпитвам същото, ако не беше толкова красива?“
Докато мракът се сгъстяваше, тя се наведе по-близо.
— Отец Корза, каква книга търсехте тук?
Тя и войникът се бяха сражавали, бяха убивали и приятелите им бяха загинали заради книгата. Нима не заслужаваха отговор?
— Евангелието. Написано с кръвта на създателя си.
Звездите блестяха около лицето ѝ.