Рафик и Тарек я зяпнаха, неспособни да проумеят подобно разхищение.
Без да им обръща внимание, тя седна и отметна глава назад. Нямаше нужда да обяснява на такива като тях. Макар и с гръб към задния товарен отсек, тя долови тежкото раздвижване там. Пресегна се и опря длан на преградната стена.
„Спокойно — помисли и прати мисълта през преградата. — Всичко е наред.“
Той се успокои, ала тя още чувстваше възбудата му, отразяваща нейната собствена. Явно беше доловил трепета в сърцето ѝ преди малко.
Или може би защото близнакът му липсваше. Загледа се през прозореца към пустинята. Близнакът беше пратен на лов.
Трябваше да е сигурна.
Сангвинистите бяха трудни за убиване.
14.
Потънала в мисли, Ерин държеше в скута си главата на изпадналия в безсъзнание свещеник. Звездните блещукаха отгоре, лунният сърп драскаше хоризонта, лекият вечерен ветрец караше пясъка на дюните да шепне.
Гледаше лицето на мъжа.
„Нима е възможно?“
Свещеникът твърдеше, че Христос е написал евангелие. Несъмнено бълнуваше. Имаше голяма цицина от дясната страна на главата, близо до слепоочието.
Докосна леденото му чело.
— Джордан!
Войникът стоеше на няколко крачки встрани и оглеждаше пустинята. Беше нащрек за евентуални преследвачи — или може би и той имаше нужда да помисли. Или да скърби.
Той се обърна към нея.
— Мисля, че изпада в шок — каза тя. — Съвсем е изстинал и блед.
Джордан приближи и клекна до нея. За разлика от свещеника тялото му излъчваше топлина.
— И преди си беше блед — рече той. — Може би живее в някоя библиотека и работи по цели нощи.
Ерин огледа Джордан. Дори целият в сажди и мръсотия, той си оставаше привлекателен мъж. Опита се да не си спомня колко спокойно се бе чувствала в обятията му в тунела, колко естествено ѝ се бе сторило да се сгуши в него, как мускусната му миризма я беше обгръщала толкова топло, колкото и тялото му. Не можеше да забрави и леката целувка по главата ѝ. Беше се престорила, че не забелязва, а тайно искаше още. Но онзи момент, роден от отчаянието и страха от сигурната смърт, беше отминал.
Главата на свещеника се раздвижи в скута ѝ. Тя отново сведе очи към него.
Джордан се пресегна и внимателно разтвори окървавените останки от дрехата му, като проверяваше за рани. Белите мускулести гърди на свещеника бяха като мраморни в сравнение със загорялата кожа на Джордан. Сребърен кръст с големината на дланта ѝ и с черна копринена връв лежеше на сърцето върху парче от риза, останало като по чудо непокътнато.
Върху кръста бяха изписани думите Munire digneris me.
Преведе си началото на молитвата: Благоволи да ме подкрепиш.
— Доста е поочукан — постави диагнозата си Джордан.
След като кожата му беше оголена, ясно се виждаше колко са раните му. Разрезите се кръстосваха по плътта и слабо сълзяха.
— Колко кръв е изгубил? — попита тя.
— Не много. Повечето рани изглеждат повърхностни.
Тя трепна.
— Болезнени са — призна той. — Но не застрашават живота му.
Въпреки това Ерин я побиха тръпки — и не само от тревога. Вече беше станало много по-студено — пустинята бързо губеше акумулираната топлина.
Джордан изрови малък пакет за първа помощ от джоба си и се зае да превърже главата на свещеника. Ерин долови миризмата на спирт, когато той извади марля за почистване.
Докато действаше, той изрази по-сериозните си тревоги за свещеника.
— Боя се от удара, който пое при експлозията на гранатата. Може да има сътресение или черепна травма. — Съблече камуфлажното си яке и покри с него отпуснатото тяло. — Изглеждаше напълно на себе си преди малко, когато двамата разговаряхте. Въпреки това трябва час по-скоро да му намерим истинска медицинска помощ.
Ерин се взираше в отец Корза.
„Рун“ — напомни си тя.
Малкото име му отиваше повече. Беше по-меко и загатваше за по-дълбоки тайни. Върху парцалите от ризата си носеше католическа якичка от бял лен, а не от пластмасовите, предпочитани от повечето съвременни свещеници.
Сега, докато бе в безсъзнание, лицето му беше отпуснато, строгите линии ги нямаше. Устните му се оказаха по-пълни, отколкото ѝ се бе сторило преди, изсечените му черти изпъкваха по-ясно. Тъмнокафявата коса се спускаше на вълни над челото му и стигаше до якичката. Тя махна кичурите от лицето му.
Тревогата ѝ се засили при допира до ледената му кожа.
Ще се събуди ли? Или ще умре като Хайнрих?