— Може тези стригои да са в състояние да излизат и по светло. По дяволите, та ние не знаем абсолютно нищо за тях. — Лицето му се сгърчи от ярост. — Знам със сигурност едно — че му нямам доверие. Ако Корза ни беше предупредил навреме, сега тук щяхме да сме повече от трима.
Тя докосна топлата му ръка, но той се освободи и стана.
Ерин се загледа към главата в скута си, спомняйки си последното откровение на свещеника.
„Става въпрос за Евангелието. Написано от ръката на самия Христос. Със собствената му кръв.“
Ако думите му бяха истина, какво означаваше това?
Въпросите я изгаряха. Какви ли откровения са скрити на страниците на това изгубено евангелие? Защо тези стригои го искат толкова силно? И най-важното, защо църквата го е скрила тук?
Джордан сякаш долови хода на мислите ѝ.
— И онази книга, заради която бяха убити толкова много добри хора — рече той. — Сигурен съм, че в Библията има само четири евангелия. На Матей, Марк, Лука и Йоан.
Ерин поклати глава, радостна, че може да се върне на тема, за която знае нещо.
— Всъщност евангелията са много повече. Само сред свитъците от Мъртво море има откъси от дузина различни. От различни източници. От Мария, Тома, Петър, дори Юда. Само четири са намерили място в Библията. Но никое от тях не намеква, че Христос е написал своя собствена версия.
— В такъв случай може църквата да ги е цензурирала. Да е заличила всяко споменаване. — Той я погледна. — Знаем колко добра е църквата в пазенето на тайни.
В това определено имаше логика.
„При липса на споменавания и намеци за съществуването ѝ, никой не би тръгнал да търси подобна книга.“
Ерин хвърли изненадан поглед към Джордан. Дори когато преливаше от емоции, умът му оставаше остър.
— Което поражда друг въпрос — продължи той. — Ако бях на мястото на църквата и притежавах древен документ, написан от Исус Христос, щях да го размахам на всички да го видят. Тогава защо свети Петър го е погребал тук? Какво е криел той?
„Освен съществуването на стригои ли?“ — Ерин не си направи труда да зададе въпроса на глас. Той бе само един сред многото други.
Джордан се обърна към свещеника. Хвана заплашително ножа.
— Има един човек, който знае отговорите.
Рун рязко се надигна до седнало положение. Погледът му се спря върху тях двамата.
„Дали ни е подслушал?“
Свещеникът се обърна и се загледа напрегнато в мрака. Ноздрите му се разшириха, сякаш душеше въздуха.
Отново заговори с онова смразяващо спокойствие.
— Наблизо има нещо. Нещо ужасно.
Сърцето на Ерин подскочи в гърлото ѝ и я задави.
Джордан изрази на глас ужаса ѝ.
— Още стригои ли?
— Има и по-лоши неща от стригои.
15.
Рун протегна ръка към войника.
— Дай ми ножа.
Без никакво колебание Джордан го постави в отворената му длан. Рун уви остатъците от разкъсаното расо около себе си. Знаеше, че ще се нуждае и от най-малката защита.
— Какво идва? — Войникът извади пистолета си. Рун с уважение забеляза, че мъжът е имал предвидливостта да прибере допълнителните пълнители от мъртвите си другари в гробницата.
Това щеше да помогне, макар не много.
Парлива миризма нахлу сред аромата на изстиващ пясък и пустинни цветя и Рун тръсна глава, за да я проясни. Прошепна бърза молитва.
— Рун? — Жената сбърчи чело.
— Това е бласфемари — рече той.
Войникът провери оръжието си.
— Това пък какво е, по дяволите?
Рун избърса острието в мръсните си панталони.
— Нечист звяр. Създание, чиято сила и сетива са подсилени от опетнената кръв на стригой.
Войникът вдигна оръжието си.
— Какъв нечист звяр по-точно?
В отговор воят разцепи мрака и отекна от всички страни. Последва го трясък и топуркане на бягащи животни. Нищо не искаше да е в близост до създанието, издало този звук.
Рун назова името му.
— Адски вълк. — Той посочи с ножа към група камъни и им предложи нищожен шанс за оцеляване. — Скрийте се.
Мъжът рязко се обърна. Беше достатъчно умел воин, за да знае кога да се подчини. Сграбчи жената за ръка и спринтира с нея към оскъдното прикритие.
Рун насочи цялото си внимание към мрака. Воят означаваше, че звярът знае, че е открит. И сега се опитваше да ги изнерви.
И Рун не можеше да каже дали се е провалил или не.
Пръстите му се свиха около студения нож в опит да блокират оглушителното туптене на сърцето на вълка. Беше твърде силно, за да определи точно мястото му, така че се стремеше да не допусне да го погълне целия, да го блокира, за да може да долавя и други звуци.