Ерин изпита мрачно задоволство, докато чудовището виеше. Представи си младия луничав ефрейтор, който ѝ бе дал спринцовката.
„Това е за Сандерсън.“
Но звярът също търсеше отмъщение. Яростта и болката изкривиха муцуната му в нещо, по-страшно и от чудовищно. Вълкът оголи зъби — и се хвърли към лицето ѝ.
Рун не можеше да проумее какво беше направила жената, как беше накарала адския вълк да отстъпи и да нададе такъв вой. Но действието ѝ му даде време да стигне звяра. Болката и яростта бяха заслепили създанието, но то въпреки това усети приближаването му.
Завъртя се с рев и скочи към гърлото му.
Рун обаче вече не бе там. Без да спира да тича, той се дръпна назад и се плъзна по пети, минавайки под олигавените челюсти. Зъбите изщракаха на сантиметри от носа му. Той падна на рамо и се мушна между предните крака и под звяра. Замахна със сребърния нож и го заби дълбоко в корема, едно от малкото слаби места. Прокара острия като бръснач кинжал през мускули и кожа, като натискаше с цялата си сила. Помоли се мълчаливо за звяра, който някога е бил едно от Божиите създания. Не заслужаваше да бъде използвано по такъв жесток начин.
Вътрешности се изсипаха върху него, плиснаха по ръцете, гърдите, лицето му.
Той се изтъркаля настрани и клекна, за да избърше очите си.
Войникът дотича, стреляйки от упор в звяра.
Муцуната на съществото се вдигна към нощното небе и то зави — вой, който постепенно заглъхна, докато най-сетне звярът рухна върху пясъка.
Тъмното рубинено сияние помръкна в очите му, те станаха плътно златисти. Вълкът изскимтя веднъж. Истинската му природа изведнъж се завърна — но само в сетния му миг.
Последен спазъм и тялото му остана да лежи неподвижно.
Рун вдигна два пръста и направи кръстен знак над тялото на животното. Беше го освободил от вечната му обвързаност.
„Dominus vobiscum“ — мислено изрече той. Бог с теб.
Жената стана от камъните. От порязаното ѝ бедро течеше яркочервена кръв. Войникът я подкрепи. Оръжието му продължаваше да сочи към тялото на вълка.
— Наистина ли е мъртво, Корза?
Кръвта на звяра димеше по тялото на Рун. Усети вкус на желязо по устните си. Кръвта сгорещяваше гърлото му, гореше в гърдите. Заглушаваше сетивата му. Докато изпълняваше Божието дело, той се беше изправял пред безброй изкушения и бе трепнал само в един ужасен миг. Но дори твърдата решимост на духа не можеше да спре тялото му да реагира на кръвта.
Извърна се.
Зад него сърцата на войника и жената бумтяха, настояваха за вниманието му.
Отказа да се подчини.
Пресегна се, издърпа качулката на расото над очите си и се обърна към смълчаната пустиня — с надеждата, че не са видели как кучешките му зъби започват да се удължават.
16.
Умираща заедно с Хунор, Батори се гърчеше от болка, свита надве, опънала предпазните ремъци.
Пръстите ѝ се бяха вкопчили в корема, опитваха се да спрат потока кръв и изсипващите се вътрешности през разрязаната плът.
Почувства как животът напуска кръвната ѝ връзка. Копнееше да го последва, да притисне духа към гърдите си и да го утеши в пътя му.
„Хунор... милият ми...“
Но него вече го нямаше, болката му затихваше вътре в нея. Загледа се в белите си длани. Беше цяла, но не без рани. Последният тих вой на откъсването я бе оставил куха отвътре, сякаш самата тя беше изкормена.
На онзи последен вик отвърна друг.
Магор скърбеше гръмко в товарния отсек зад кабината, зовеше близнака си. Двете кутрета бяха извадени от утробата на умираща вълчица. Бяха дар от Него, кръвно свързани с нея посредством мрачен ритуал, превърнали се толкова в част от нея, колкото и черната татуировка на гърлото ѝ.
Извъртя се в седалката и опря длан на стената, която я отделяше от Магор. Искаше да отиде при него, да го придърпа към себе си, да прегърнат заедно онова, което бяха споделяли, сякаш да заслонят слабо пламъче от силен вятър.
„Тук съм“ — предаде му тя утешението и подкрепата си, ала без да крие собствената си мъка.
А и как би могла?
Тримата вече бяха двама.
Думите на стара унгарска приспивна песничка сякаш сами изникнаха в ума ѝ, донасяйки със себе си обещание за сигурност и мирна дрямка. Предаде ги на Магор.
„Tente, baba, tente.“
Магор се успокои, обичта му се сплете с нейната, двамата се сляха в едно.
Двама щяха да оцелеят.