С една цел.
Отмъщение.
Подкрепена от силата му, тя се взе в ръце и се загледа през прозореца на кабината.
Хеликоптерът летеше в тъмната нощ, оставяйки руините на Масада далеч зад себе си. Останалите ѝ хора седяха смълчани в седалките насреща. Макар и оплискани в кръв, никой от тях не беше ранен.
Тарек мърмореше молитви на латински — напомняне, че много отдавна е бил свещеник. Устните му се движеха, а студените му очи се взираха в нея. Беше станал свидетел на рухването и мъката ѝ. Знаеше какво означава това.
Само едно създание бе способно да убие адски вълк в разцвета на силите си.
Корза бе все още жив.
Погледът на Тарек се стрелна към рамото ѝ. Едва тогава тя забеляза страха, горящ в очите му. Докосна с пръсти ръката си под рамото и те се намокриха.
От кръв.
Изгубена в агонията на Хунор, явно се беше одрала в някакъв стърчащ от стената нит, който бе разкъсал ризата и кожата ѝ.
Просто драскотина.
Въпреки това Тарик се дръпна назад от окървавените ѝ пръсти.
Алено, примесено със сребристо.
Дори капка от кръвта ѝ беше отрова за него и всички други като него, проклятие, родено от белега на шията ѝ. Още един от Неговите дарове. Проклятието в кръвта ѝ я защитаваше от зъбите на Неговите войски и бе източник на онази постоянна болка във вените ѝ — глуха, но винаги там, неутихваща, напомняща за себе си, пронизваща с всеки удар на сърцето.
Избърса пръсти и превърза раната си с една ръка, като си помагаше със зъби, за да стегне възела.
Рафик сведе глава почтително, а Тарек продължи молитвите си.
Другите просто се взираха в оцапаните си с кръв кубинки. Бяха свързани с падналите воини от десетилетия, ако не и повече. Тя знаеше, че винят нея за смъртта им, също като Него. Ужасяваше се от наказанието, което Той щеше да ѝ наложи.
Загледа се през прозореца, представяше си Корза някъде там долу.
Жив.
Гневът закипя по-силно от болката в кръвта ѝ.
Магор реагира, като заръмжа през стената.
„Скоро“ — обеща му тя.
Но първо имаше работа в Цезарея. Представи си археоложката, размахваща мобилния си телефон в гробницата. Беше разпознала изражението на лицето ѝ — вълнение, примесено с отчаяние. Археоложката знаеше нещо.
Сигурна беше в това.
Но какво? Нещо, свързано с местоположението на книгата? Ако е така, дали е успяла да предаде тази информация, преди планината да рухне отгоре ѝ?
Единственият отговор се намираше в Цезарея.
Където отново щеше да тече кръв.
И този път нямаше да има сангвинист, който да я спре.
17.
— Корза?
Резкият, изпълнен с нетърпение глас на войника прекъсна мислите на Рун, който се бе обърнал към пустинята, скрит под качулката на расото си. Напрегна се, за да различи думите над влажното, примамливо туптене на сърцето на мъжа.
— Обърни се — нареди войникът. — Или ще те застрелям на място.
Сега и сърцето на жената заби по-бързо.
— Джордан! Не можеш просто да го застреляш.
Рун се замисли дали да не позволи на сержанта да го направи. Щеше да е по-лесно. Но кога ли пътят му е бил от лесните?
Обърна се към тях и им показа истинската си природа.
Жената залитна назад.
Войникът държеше оръжието насочено към гърдите му.
Рун знаеше какво виждат — потъмняло от кръв лице, потънало в сенки тяло. Единствено зъбите му блестяха на лунната светлина.
Усети как звярът в него запя. Воят напираше да се изтръгне на свобода. Оплискан с кръв, Рун се мъчеше с все сили да задържи звяра и полагаше също такива усилия да не избяга в пустинята, за да скрие срама си. Вместо това той просто вдигна ръце на нивото на раменете си. Трябваше да видят, че е невъоръжен — също както трябваше да видят истината.
Зашеметена, жената овладя първоначалния си ужас.
— Рун, ти също си стригой.
— В никакъв случай. Аз съм сангвинист. А не стригой.
Войникът се изсмя презрително, но оръжието му не трепна.
— Оттук не виждам никаква разлика.
Рун знаеше, че трябва да се унизи още повече, за да разберат. Мразеше самата мисъл за това, но не виждаше как иначе двамата щяха да излязат живи от пустинята.
— Моля ви, дайте ми виното — помоли.
Пръстите му трепереха от копнеж, докато протягаше ръка към наполовина заровената в пясъка манерка.
Жената се наведе да я вземе.
— Хвърли му я — нареди войникът. — Не го доближавай.
Тя се подчини с широко отворени кехлибарени очи.
Манерката падна на пясъка на една ръка разстояние от него.