— Значи можете да се движите през деня? — попита Джордан.
— Да, но слънцето все пак ни причинява болка — призна свещеникът и докосна качулката на расото си.
Ерин си спомни първата си среща с Рун — скрит под качулката, покрил почти цялата си кожа, с тъмни очила. Запита се дали традицията католическите монаси да носят роби с качулки не може да се проследи до този орден на сангвинистите като външно отражение на дълбоко пазена тайна.
— Но без защитата на Христовата благословия — продължи Рун, — докосването на слънцето ще унищожи един стригой.
— И какви по-точно са тези Христови благословии? — попита Ерин, изненадана от подигравателната нотка в гласа си, но неспособна да я сподави.
Рун я изгледа дълго, сякаш се мъчеше да намери начин да обясни едно чудо. Когато най-сетне заговори, думите му бяха тържествени, натежали от увереност, която ѝ бе липсвала през по-голямата част от живота ѝ.
— Аз следвам Христовия път и се заклех да престана да пия човешка кръв. Подобно деяние ни е забранено.
Джордан си остана практичен.
— Тогава с какво се храните, падре?
Рун се изправи. От него се излъчваше гордост, която сякаш достигаше през пустинния въздух до Ерин.
— Заклех се да вкусвам единствено Неговата кръв.
„Неговата кръв...“
Тя чу наблягането на последните две думи и разбра какво означават те.
— Говорите за Христовата кръв? — Ерин остана изненадана, че в гласа ѝ вече няма подигравателен тон. Възпитана в набожна католическа секта, тя бе наясно какво се разбираше под Христова кръв. Върна се за миг в детството си — коленичила на пода до олтара, горчивината на виното, излято върху езика ѝ.
Впери поглед в манерката в ръката на Рун.
В нея нямаше вода.
Нито пък вино — независимо че сама го бе опитала само преди минути.
Знаеше с какво е пълна манерката на Рун.
— Това е осветено вино — рече тя, сочейки към съда.
Рун почтително погали манерката.
— Повече от осветено.
Ерин разбра и това.
— Искате да кажете, че е превърнато.
Беше го научила като съвсем малка и дори го вярваше. Превръщането бе един от основните принципи на католицизма. Виното, осветено по време на литургия, се превръщаше в истинска Христова кръв, носеща самата Негова същност.
Рун сведе глава в знак на съгласие.
— Точно така, благословеният съд съдържа вино, превърнато в Христова кръв.
— Невъзможно — промърмори тя, но в гласа ѝ нямаше убеденост.
Джордан също не вярваше.
— Аз пих от манерката, падре. Прилича на вино, мирише на вино, има вкус на вино...
— Но не е — прекъсна го Рун. — Това е кръвта на Христос.
Подигравателната нотка се върна в тона на Ерин и ѝ помогна да дойде на себе си.
— Значи твърдите, че превръщането води до истинска, а не метафорична промяна?
Рун разпери ръце.
— Нима самият аз не съм доказателство? Именно Неговата кръв поддържа моя орден. Актът на превръщане е едновременно договор и обещание между Христос и човечеството, а това важи с още по-голяма сила за стригоите, които Той искаше да спаси. Срещу възможност да си върнем душите ние се заклехме да не се храним с кръвта на хората, а само с Неговата благословена кръв, да станем Рицари на Христа, обвързани с клетва за вярност да служим на църквата до края на дните си, когато ще бъдем приети отново до Него. Това е нашият договор с Христос и църквата.
Ерин не можеше да се застави да повярва дори на една дума от чутото. Баща ѝ щеше да се обърне в гроба си само при мисълта, че Христовата кръв може да се използва по такъв начин.
Рун явно прочете съмнението на лицето ѝ.
— Защо според вас ранните християни говорят за виното от причастието като за „лек за безсмъртие“? Защото са знаели нещо отдавна забравено. Но църквата има много по-дълга памет.
Той обърна манерката, за да видят печата на Ватикана върху нея — тройната папска корона и под нея два кръстосани ключа, вързани с връв.
После се вторачи в Ерин.
— Моля ви да вярвате единствено в онова, което виждате със собствените си очи и чувствате със собственото си сърце.
Ерин седна тежко върху един камък и отпусна глава в ръцете си. Беше вкусила виното в манерката. Като учен отказваше да повярва, че е нещо друго. Въпреки това бе видяла как стригоите се хранят с кръв и как Корза пие виното.
И в двата случая беше подействало подсилващо.
Помъчи се да вкара чудото в научни рамки.
Беше невъзможно да се превърне вино в кръв, така че явно вярата позволяваше на Рун да пие вино така, сякаш е кръв. Сигурно имаше някакъв плацебо ефект.