Зашепна бързо в ухото на Магор и вълкът безшумно се понесе към конюшните.
Нейт крачеше напред-назад в палатката, измъчван от чувство за вина.
„Не трябваше да позволявам на доктор Грейнджър да заминава сама.“
Беше ѝ длъжник. Тя му бе предложила шанс, когато никой друг не го направи. Преди две години като завършващ студент в Тексаския университет му се налагаше да работи и като продавач, за да издържа по-малката си сестра. Натоварването беше съсипало оценките му, но доктор Грейнджър реши да рискува с него. Дори беше помогнала сестра му да получи пълна стипендия в Райс, с което го освободи от непрекъснатото пътуване дотам.
И с какво ѝ се отплати той?
Остави я да се качи в пълен с въоръжени мъже хеликоптер, съвсем сама.
Тъкмо стигна до отворения вход на палатката, когато откъм конюшните избухна хор от уплашено цвилене и отекна зловещо над тъмните руини.
Излезе навън. Луната осветяваше древните каменни седалки и правоъгълния сондаж, където приятелят му Хайнрих беше получил удара, отнел живота му.
Студен вятър хвърли пясък в очите му.
Нейт примигна, за да махне сълзите.
— Какво им става на конете?
— Не ми пука —отвърна Ейми, която още седеше при лаптопа. — Надявам се да е нещо ужасно. Особено за онзи белия.
— Жребецът просто беше уплашен. Стана случайно.
Въпреки това не можеше да я вини, че е бясна на коня. Хайнрих умря просто така. Беше се оказал на неподходящото място в неподходящия момент. Като едното нищо можеше да се случи и на него.
Цвиленето стана по-пронизително.
— Отивам да видя — каза той. — Може да е някакъв чакал.
— Не ме оставяй сама. — В гласа на Ейми се промъкна паника.
Нейт нахлупи каубойската шапка и затършува в дървения сандък до входа за пистолета на доктор Грейнджър. Тя го използваше, за да стреля по змиите.
— Остави конярите да се погрижат за конете — продължаваше Ейми. — Не бива да излизаш в тъмното.
— Нищо няма да ми се случи — успокои я той. — И ти си в пълна безопасност тук.
Доволен, че може да направи нещо вместо да се измъчва, той излезе навън и тръгна по пясъка. Нощта обаче беше някак различна. Кожата по ръцете му настръхна, но това нямаше нищо общо със студа.
„Просто Ейми ме стресна“ — помисли си той.
Въпреки това стисна дръжката на пистолета и закрачи по-бързо — докато някаква сянка не се стрелна покрай него отдясно.
Нейт спря и рязко се завъртя.
С периферното си зрение зърна нещо голямо да профучава наблизо. Не успя да го разгледа добре и не можеше да каже какво е. Едно бе сигурно — беше по-голямо от всеки чакал, който бе виждал някога, по-скоро колкото едногодишно теле, но се движеше стремително и плавно като хищник. Създанието изчезна толкова бързо, че не беше сигурен дали го е видял наистина.
Погледна назад към добре осветената палатка. Изглеждаше много далеч, самотна лампа в мрака.
Зад него изцвили кон.
Под прикритието на шума от конюшнята Батори заби върха на камата на Фарид в плата и плъзна острието надолу. Фино наточеният ръб сряза опънатата материя с едва доловим шепот.
През цялото време не откъсваше поглед от Ейми, която седеше при лаптопа, насочила цялото си внимание към входа, с гръб към новия вход, който се отваряше зад нея.
Батори се пъхна странично през разрязаната тъкан и безшумно се вмъкна в палатката. Застана зад уплашената млада жена, която още не подозираше за присъствието ѝ. Едната слушалка бе пъхната в ухото на Ейми, другата висеше на кабела си. Батори чу звука от репортажа, който продължаваше да тече на екрана.
Беше поразена колко несъзнателно живеят живота си повечето хора, без изобщо да се замислят за истинската природа на света около тях, удобно затворени в модерния си пашкул, където новините идваха денонощно, филтрирани и разредени, където дозите кофеин ги побутваха сънено през всекидневието им.
Това не беше живот.
Дълбоко в сърцето си усети лова на Магор, далечна мъгла от кръв, адреналин и хищническо ликуване.
Това беше истинското лице на света.
Това беше живот.
Батори пристъпи напред и с едно свирепо замахване под брадичката на младата жена прекъсна слабата нишка на живота ѝ. Бутна тялото от сгъваемия стол, преди кръвта да е плиснала по лаптопа.
Ейми се гърчеше на пода, твърде зашеметена, за да осъзнава, че вече е мъртва. Успя да изпълзи около метър към входа на палатката, преди да се предаде и да се отпусне. Под нея започна да се образува локва алена кръв.
Батори действаше бързо. Затвори лаптопа и го прибра в раницата си заедно с двата мобилни телефона на масата.