Выбрать главу

Платнището на входа помръдна.

Тя се обърна и видя Нейт да влиза вътре. Обхвана с един поглед сцената и пистолетът рязко се вдигна към нея.

— Какво, по?...

Батори се изправи и се усмихна топло.

Но тя не поздравяваше младия мъж.

Зад Нейт сенките се раздвижиха и разкриха чифт червени очи, блеснали кръвожадно.

Нощният лов още не беше завършил.

Тя излъчи волята си към своя другар, желание, събрано в една-единствена дума.

„Дръж.“

19.

26 октомври, 20:37 ч.
Пустинята в района на Масада

Джордан огледа пясъка и скалите още веднъж в търсене на скривалище, но наоколо нямаше никакво истинско прикритие, особено от небето.

Хеликоптерът приближаваше, перките му разсипаха нощта. Джордан го разгледа и позна гладкия сребърен нос и изваяните линии. Беше виждал само онлайн снимки на ЕС 145, рекламиран като най-луксозния хеликоптер, който може да се купи за осем милиона долара. На практика си беше мерцедес с перка.

Който и да стоеше зад Корза, определено нямаше финансови притеснения.

Свещеникът се отдалечи, за да посрещне хеликоптера.

Ако Джордан си спомняше правилно, машината можеше да побере осем души заедно с двамата пилоти. Това означаваше вероятност да се изправи срещу осем противници без добра отбранителна позиция. Прие тежката истина и прибра пистолета в кобура. Не можеше да се бие и да победи, така че трябваше да се надява, че Корза не лъже и наистина няма да пострадат.

Обърна се към Ерин.

— Можеш ли да станеш? — тихо я попита. Искаше да е права, ако им се наложи да действат бързо.

— Мога да се опитам.

Когато се изправи, тя се намръщи и премести тежестта си на десния си крак. Левият ѝ крачол беше мокър и потъмнял от кръвта.

— Какво се е случило? — попита той и се наруга, че не е забелязал раната по-рано.

Тя погледна надолу. Изглеждаше толкова изненадана, колкото и той.

— Вълкът. Одраска ме. Нищо особено.

— Дай да видя.

Тя повдигна вежда.

— Нямам намерение да си събувам гащите тук.

Той извади ножа от ножницата на глезена си.

— Мога да срежа крачола малко над раната. Ще съсипя панталона, но не и достойнството ти.

Усмихна се.

Тя отвърна на усмивката му и отново седна на камъка.

— Този план ми се струва по-добър.

Джордан сряза шева, като внимаваше да не засегне меката кожа отдолу. Проби плата и разряза крачола надолу до маратонката. Беше доста интимен жест. Съсредоточи се да си свърши работата, без да я нарани, и внимаваше ръцете му да не се задържат много върху голия ѝ крак, който изглеждаше фантастично на лунната светлина. Не че му обърна внимание.

Съсредоточи се в раната. Тя вървеше надолу по бедрото — дълга, но не и дълбока. Погледна я подозрително и се обърна към Корза. Наложи се да вика, за да бъде чут през шума на двигателите.

— Падре! Ерин е одраскана от онзи вълк. Има ли нещо, което трябва да знаем за подобен вид рани?

Свещеникът погледна голия крак на Ерин и се извърна отново към пустинята, явно смутен. Това беше най-свещеническото му действие, което Джордан бе виждал до този момент.

— Почистете раната добре и няма за какво да се безпокоите.

Ерин избърса бедрото си с парче от крачола.

Преди Джордан да изрови пакета за първа помощ, лъскавият хеликоптер кацна. Вятърът от перките захвърля пясък в лицата им. Джордан прикри раната на Ерин с длан, за да я защити.

Приклекнал до нея, той се взираше в хеликоптера.

Три облечени в черно фигури изскочиха от кабината, преди плъзгачите да са легнали на земята. Качулки скриваха лицата им и те се движеха невъобразимо бързо, подобно на Корза по време на битка. На Джордан му се искаше да побегне, но си заповяда да остане неподвижно, докато те се разгръщаха.

Тримата си зашепнаха с Корза на език, който приличаше на латински. Джордан забеляза свещеническите якички.

Още сангвинисти.

Ерин стана и Джордан се изправи до нея.

Един от свещениците излезе напред. Студени ръце се плъзнаха по тялото на Джордан и отнеха оръжията му. Мъжът не забеляза ножа, или не му пукаше. Така или иначе, Джордан изпита благодарност, че не е напълно разоръжен.

Друга фигура се отдалечи на няколко крачки в пустинята с Корза.

Третата отиде до тялото на вълка. Плисна някаква течност върху трупа, сякаш го кръщаваше посмъртно. Но това не беше светена вода. Пламна кибритена клечка, полетя и тялото изведнъж лумна в пламъци.

Миризмата на опърлена козина се понесе над тъмните пясъци.