Искаше да прокара пръст през един от тези кичури, сякаш следва нишка на голям гоблен, за да разбере нишките и тъканта на жената до него. Ерин беше минала през много неща през последните няколко часа. Възнамеряваше да я извади невредима от цялата тази каша. Трябваше да го направи. Беше се провалил пред всички други под негово командване.
По-добре да зареже тези мисли.
Затова насочи вниманието си към раната на загорялото ѝ бедро. Макар да не беше дълбока, раздраните краища бяха гадно червени и покрити с пясък. Като се движеше бавно, за да не я събуди, той измъкна малкия си пакет за първа помощ.
Извади антисептична кърпа и внимателно почисти раната, като докосваше едва-едва. Въпреки това Ерин изстена в съня си.
Всички сангвинисти погледнаха към нея.
Смразен, Джордан посегна със свободната си ръка към ножа и постави длан върху дръжката.
— Не се бойте от нас — прошепна Корза, чието лице отново бе скрито под качулката. — В безопасност сте.
Джордан не си направи труда да отговори.
И не премести ръката си.
Главата на Ерин се люшна напред и тя се събуди със стряскане. Оглушена от рева на хеликоптера, изведнъж се озова пред чифт изумителни очи, светлосини с по-тъмен пръстен по края на ириса. Очите ѝ се усмихнаха. Ерин се усмихна в отговор, преди да осъзнае, че това са очите на Джордан.
Беше заспала на рамото му и се бе събудила, усмихвайки му се.
На женен мъж.
В хеликоптер, пълен със свещеници.
С пламнало лице, тя се изправи и опита да се отдръпне поне на сантиметър от него. Почти чу разочарованата въздишка на майка си и усети опакото на ръката на баща си.
Обърна се към прозореца, единствената безопасна посока, в която можеше да гледа, докато бузите ѝ горяха смутено. Отвън сияеха светлини на някакъв град и скриваха звездите. Над разпълзелите се във всички страни постройки се издигаше ярък златен купол.
— Май отиваме в Йерусалим — рече тя.
— По какво позна? — попита Джордан, вероятно в опит да я спаси от неловкото положение.
Тя прие предложението.
— Тъмното възвишение на изток е Хълмът на маслините, или Елеонската планина. Важно историческо място и за трите големи религии — юдаизъм, ислям и християнство. Говори се, че именно оттам Исус се е възнесъл на небето.
Някои от сангвинистите се размърдаха при израза „говори се“, явно оскърбени, но Ерин продължи да говори.
— В Книгата на пророк Захария се казва, че ще бъде разцепена на две по време на Апокалипсиса.
— Страхотно, да се надяваме, че няма да се случи скоро. Достатъчно планини се разцепиха днес. — Джордан посочи към сияещия златен купол, който тя бе забелязала по-рано. — А онова там какво е?
— Куполът на скалата. Намира се върху Храмовия хълм. — Дръпна се, за да може Джордан да вижда по-добре през прозореца. — Около нея можеш да различиш стената на Стария град. Като ивица светлина е, виждаш ли? На север е Мюсюлманският квартал. На юг и запад е Еврейският квартал с прочутата Западна стена.
— Стената на плача ли?
— Точно така.
Той се наведе напред и тялото му се притисна в нейното.
Тя се озърна към свещениците, чиито лица бяха невидими под качулките. С изключение на Рун, чието лице отрази светлините на града, когато хеликоптерът се наклони, за да завие. Безизразните му тъмни очи я наблюдаваха.
Ерин отново се изчерви и се извърна към прозореца. Какво ли си мислеше Рун за нея? Какво ли си мислеше за онова навън? Опита се да си представи гледката през очи, които са били отворени векове наред. Дали Рун е бил на Храмовия хълм, когато Махмуд II го е възстановил през 1817 г.? Потръпна при тази мисъл — от страх, но също и с благоговение.
— Студено ли ти е? — Джордан се пресегна и нагласи якето на раменете ѝ.
— Д-добре съм — заекна тя. Всъщност ѝ беше топло. Близостта ѝ до Джордан действаше непредсказуемо на температурата на тялото ѝ. През последните десет години нарочно се товареше с твърде много работа, за да не залитне по някой мъж. Просто такъв ѝ беше късметът, че сега бе закопчана с мъж, който бе ужасно привлекателен — и женен. — Благодаря за якето.
— Скоро ще кацнем. — Тихият глас на Рун ги накара да се обърнат към него.
— Къде? — Джордан мъничко се отмести от нея и топлината на тялото му изведнъж започна да ѝ липсва. Ерин погледна към ивицата бяла кожа на безименния му пръст.
Факти. Винаги вземай предвид фактите, преди да действаш.
Ако можеше да убеди и тялото си да прави същото...