Накрая тунелът пое хоризонтално и свърши пред дебела дървена врата с тежки железни панти. Поне тя не се нуждаеше от кръв на сангвинист, за да се отвори — а само от голям украсен ключ, който бе у отец Амвросий.
— Тук ли ще се срещнем с кардинала? — попита Ерин.
Присвил с отвращение устни, отец Амвросий я изгледа от глава до пети и погледът му се спря на ранения ѝ крак и скъсаните панталони.
— Би било ужасно непристойно да се явите пред Негово високопреосвещенство в подобно състояние.
Джордан завъртя очи. Дотук единственото добро нещо, което намираше в този нов свещеник, бе, че той е човек. Когато се здрависаха отвън, Джордан беше усетил топлината на истинска кръв във вените му.
Погледна към собствените си мръсни и окървавени дрехи. Ерин изглеждаше малко по-добре, докато Корза беше пълна катастрофа.
— Имахме лоша вечер — призна Джордан.
От гърдите на Ерин се изтръгна смях, в който се долавяше леко истерична нотка, но тя бързо успя да го потисне.
— Не мога да си представя — каза Амвросий, без да ѝ обръща внимание.
Свещеникът се обърна към вратата и я отключи с железен ключ, дълъг колкото дланта му. Отвори и светлината от другата страна ги окъпа.
Групата се изниза покрай Амвросий. Джордан мина последен и се озова в дълъг коридор с персийска пътека и гоблени по стените. От двете страни имаше редици дървени врати, всички заключени. Електрически крушки светеха от стенни аплици.
Джордан духна свещта си, но я запази — можеше да им потрябва светлина, за да намерят обратния път към свободата.
Отец Амвросий заключи вратата и прибра ключа, след което посочи надясно.
— Това е вашата стая, доктор Грейнджър. Вашата е отляво, сержант Стоун. Можете да се измиете там.
Джордан хвана Ерин за лакътя.
— Предпочитаме да не се разделяме.
— Дори докато се къпете ли? — ледено попита отец Амвросий.
Бузите на Ерин пламнаха.
На Джордан гледката му хареса.
— Тук сте в безопасност — увери ги Корза. — Имате думата ми.
Ерин погледна мълчаливо Джордан в очите. Искаше да поговорят, когато останат сами — което означаваше, че трябва да се подчинят, докато свещениците не си тръгнат.
Джордан реши да отстъпи.
Поне засега.
Рун изчака двамата да се приберат в стаите си и последва Амвросий. Отецът го поведе по издигащ се нагоре коридор към друга врата, която трябваше да бъде отключена. Църквата имаше много ключалки, както и тайни, които да крие зад тях, но тази врата водеше просто към спирална каменна стълба, изсечена в скалата преди повече от хиляда години.
Много добре запознат с обстановката, Рун понечи да влезе сам, но Амвросий препречи пътя му с ръка.
— Чакай — предупреди го той. Тънката маска на учтивост, която бе показал пред новодошлите, падна, за да разкрие неприкрито отвращение. — Няма да те допусна до Негово високопреосвещенство с прокълнатата кръв на адски вълк по теб. Дори аз мога да надуша гнусната ѝ воня.
Рун го изгледа свирепо, без да крие гнева си.
— Бернар ме е виждал и в далеч по-лошо състояние.
Амвросий не можеше да издържи тази ярост повече от секунда. Ръката му се отпусна и той се сви, плътният ритъм на сърцето му се наруши, то прескочи от страх. Рун усети мимолетно трепване на вина — но само мимолетно. Познаваше Амвросий. Свещеникът се водеше от човешки желания, вкопчен в ранга си, изпълнен с гордост и ревниво пазещ ролята си на помощник на кардинал Бернар. Но Рун знаеше и колко лоялен е той. Амвросий бранеше положението на Бернар в църковната йерархия с всеотдайността на куче пазач — по свой гаден начин служеше на кардинала добре и не допускаше никакви оскърбления или пренебрежително отношение към началника си.
Ала Рун нямаше време за подобни любезности. Мина покрай Амвросий и бързо изкачи стъпалата, като остави свещеника далеч зад себе си. Вървеше сам по тъмните коридори, докато не стигна махагоновата врата на кабинета на кардинал Бернар.
— Рун? — обади се Бернар отвътре. Италианският му акцент смекчи твърдото Р с топлината на приятелство, продължаващо векове наред. — Влез, синко.
Рун влезе в помещението, осветено от една-единствена бяла свещ в пищно украсен златен свещник. Не му беше нужна много светлина, за да види покрития със скъпоценни камъни глобус до масивното бюро, старото дървено разпятие на стената и редиците подвързани в кожа томове, подредени в голямата библиотека. Вдиша познатите миризми на стар пергамент, кожа и восък. Тази стая не се беше променила през последния век.