Отстъпи до вратата, като се опитваше да не гледа мускулестите гърди на Джордан, тънката линия косъмчета, разделяща плочките на корема, дългите загорели крака.
Тъкмо да се извърне, когато погледът ѝ се спря върху необичайна татуировка, която покриваше лявото му рамо и продължаваше надолу по ръката и през гърдите и гърба. Приличаше на разклонени корени на дърво, започващи от едно тъмно петно на гърдите. В изображението имаше някаква особена красота на цвете, особено върху подобна мъжествена физика.
Той явно забеляза какво бе привлякло вниманието ѝ. Прокара пръст по една разклоняваща се линия.
— Получих го, когато бях на осемнайсет.
— Какво е то?
— Нарича се белег на Лихтенберг. Фрактална шарка, която се получава, когато нещо бъде ударено от светкавица. В случая нещото бях аз.
— Какво? — Тя пристъпи към него, едновременно заинтригувана и радостна, че нещо може да я разсее.
— Играех футбол в дъжда. Бях улучен при вратата, след като спасих тъчдаун.
Тя се загледа в полуусмихнатите му сини очи, като се опитваше да разбере дали не я поднася.
Той вдигна три пръста.
— Честна скаутска.
Разбира се, че е бил бойскаут.
— Бях обявен за мъртъв за три минути.
— Така ли беше?
Той кимна.
— Аха.
— Какво е да си мъртъв?
— Нямаше ги онези неща с тунелите и ярките светлини в края, но се върнах различен.
— В какъв смисъл различен? — Изглеждаше доста земен, но дали сега нямаше да започне да ѝ разправя, че е видял Бог или е бил докоснат от ангел?
— Сякаш бяха изтеглили номера ми. — Той положи длан върху сърцето си. — И всичко след този момент е бонус.
Ерин се загледа в шарката на гърдите му. Толкова близо е бил до смъртта. Минал е през нея и е излязъл от другата страна, също като сангвинистите.
Джордан се ухили и проследи с пръст една от линиите.
— Понякога ги наричат цветя на светкавицата. Причинени са от пръсването на малки капиляри под кожата при преминаването на електричния ток на мълнията. Бях ударен тук. — Той докосна петното, от което тръгваха корените. — Шарката продължаваше навън. Беше яркочервена известно време, но после избледня и се стопи в малък белег.
— А после?
— После си татуирах първоначалната шарка, за да ми напомня, че този живот е бонус. — Джордан се разсмя. — Родителите ми направо се побъркаха.
Тя вдигна пръст. Искаше да проучи шарката, да я докосне, както правеше с всички неща, които ѝ се струваха невероятни. После осъзна какво се кани да стори и пръстът ѝ замръзна над черното петно на гърдите му.
Той хвана ръката й и я приближи.
— Малко е надигнато там, където беше оригиналният белег.
Ерин искаше да се дръпне, но не можеше. Щом пръстът ѝ докосна кожата му, я удари ток, сякаш част от енергията на мълнията все още беше останала там — ала тя знаеше, че това е нещо много повече от разредено електричество.
Той като че ли усети същото. Кожата му настръхна в мястото на докосването, дебел мускул се стегна под пръста ѝ. Дишането му стана по-дълбоко.
Тя не отдръпна ръка. Погледна сините му очи, устните — горната беше разделена в средата, също като лък.
Очите му потъмняха и той се наведе към нея, сякаш искаше да я увери, че е жив.
Тя затаи дъх и го остави. Искаше същото след дългия ден на ужаси.
Целувката му започна нежно и леко като перце, устните му едва докоснаха нейните.
Жегата пламна през нея, досущ като токов удар.
Тя се повдигна на пръсти и направи целувката по-дълбока. Искаше да я изследва повече, да изследва него повече. Обхвана голите му рамене и го придърпа към себе си. Искаше повече от него, повече докосвания, повече топлина. Разтопи се в целувката, остави я да я изпълни и да заличи ужасните събития в гробницата.
И тогава си спомни белега от пръстен на загорелия му пръст.
Тази татуировка го бележеше също толкова ясно, колкото и белегът от светкавицата.
Той беше женен мъж.
Ерин се дръпна и се блъсна в умивалника.
— Съжалявам.
— А аз не — дрезгаво промълви той.
Тя извърна глава, ядосана на себе си, на него. Имаше нужда да се вземе в ръце и да избистри глава.
— Мисля, че трябва да се дръпнем от това.
Джордан внимателно отстъпи крачка назад.
— Достатъчно ли е?
Ерин нямаше предвид точно това, но щеше да свърши работа.
— Може би още една крачка.
Джордан ѝ се усмихна смутено, отстъпи още крачка и седна на леглото.
Тя седна на другия край и скръсти ръце пред гърдите си. Имаше нужда да смени темата. Гласът ѝ прозвуча прекалено пискливо.