Джордан я последва и докосна рамото ѝ.
— Извинявай. Не исках да си пъхам носа.
Гласът на Рун прозвуча от коридора, изпълнен с тревога.
— Сержант, Ерин не е в...
Вратата се отвори и Рун се закова на място, вперил изненадан поглед в тях.
— Тук никой ли не чука? — попита Джордан зад Ерин.
Рун бързо се окопити, но остана в коридора. Съсипаното расо от пустинята още висеше на парцали по тялото му, но беше измил повечето кръв от кожата си. Тъмните му очи се местеха от единия към другия и гърбът му се изправи още повече от обичайното. Ерин не вярваше, че подобно нещо е възможно.
Бузите ѝ горяха. Поне свещеникът беше закъснял с няколко минути.
Джордан закопча ризата си.
— Съжалявам, падре, но двамата с Ерин в крайна сметка решихме да стоим заедно.
— И двамата сте тук. Само това е от значение. — Рун се завъртя на пети, показвайки, че трябва да го последват. Гърбът му продължаваше да е все така скован. — Кардиналът очаква да ви приеме.
Джордан чувстваше неодобрението, което сякаш се излъчваше на вълни от тялото на свещеника. Закопча последните копчета и напъха ризата в панталона, докато излизаше след Ерин. Тя вървеше със сведен поглед.
Корза запази ледено мълчание, докато ги водеше по коридора и нагоре по едно вито стълбище. В горния коридор Амвросий им хвърли неодобрителен поглед — или може би така си гледаше по принцип. Джордан си спомни думите, които често повтаряше майка му: „Продължавай да правиш тази физиономия и ще ти се лепне“.
— Макар че аудиенциите при кардинала са неофициални — каза отец Амвросий и погледна многозначително Джордан, — не приемайте това за позволение да се държите небрежно с Негово високопреосвещенство.
— Тъй вярно. — Джордан козирува с лявата си ръка.
Устните на Корза се извиха едва-едва в крива усмивка.
Амвросий се намръщи, поведе ги към една голяма врата и я отвори.
Джордан последва Рун, като пазеше Ерин зад себе си. Не знаеше какво да очаква.
Свеж ветрец лъхна в лицето му и го изненада. След цял ден предимно под земята беше хубаво отново да се озове навън. Пое дълбока глътка въздух подобно на плувец, излязъл на повърхността след гмуркане.
Пред него, осветена от глинени маслени лампи, се ширеше разкошна градина на покрив, която канеше погледа да се задържи тук или там, краката да се разходят. Джордан прие поканата и излезе, водейки Ерин със себе си.
Покрай парапетите имаше маслинени дръвчета в саксии, в чиито листа шепнеше вятърът.
Ерин се наведе да помирише богатия аромат на някакво нощно цвете. Каменните плочи под него бяха наръсени със златен прашец.
Джордан я гледаше, доколкото можеше скришом, не искаше да го усети. Измъчваха го обаче и други изкушения. Стомахът му изръмжа, когато погледна към ръчно изработената дървена маса, отрупана с хляб, грозде, нарове и сирене. Би дал мило и драго за хамбургер с бира, но беше готов да приеме всичко, което му се предложи.
Ерин застана до него. Приличаше на хлапе в сутринта след Коледа.
— Цялата обстановка, от лампите и растенията до масата, е направо като взета от Библията.
Като се изключат електрическите светлини на улиците в далечината.
В другия край на терасата, на фона на завеса от зеленина, стоеше фигура в алени дрехи. Бялата ѝ коса беше в драматичен контраст с тъмното небе. Това трябваше да е кардинал Бернар.
Отец Амвросий ги поведе от отрупаната маса към очакващия ги човек — ако наистина беше човек. Засега Джордан се отнасяше към всичко и всички с подозрение.
Това му напомни да погледне през парапета на градината и да се опита да разбере къде точно се намират. Забеляза недалеч гигантския златен купол на постройката, наречена от Ерин Купола на скалата. Ерин несъмнено имаше доста добра представа къде ги държат.
Гласът на отец Амвросий насочи вниманието му отново към кардинала.
— Позволете да ви представя доктор Грейнджър и сержант Стоун.
Кардиналът протегна ръка. Носеше червено кепе, червени кожени ръкавици и расо като на Рун, но червено.
Джордан не видя пръстен за целуване — не че би го целунал, — така че също протегна ръка. Кардиналът обаче първо поздрави Ерин, като хвана дланта ѝ е двете си ръце.
— Доктор Грейнджър. За мен е чест.
— Благодаря, Ваше Високопреосвещенство.
— Наричайте ме просто кардинал Бернар, благодаря. — Дълбокият му глас звучеше дружелюбно. — Тук не си падаме много по формалностите.
След това той се ръкува с Джордан.
— Сержант Стоун, благодаря, че ни върнахте отец Корза жив и здрав.
— Мисля, че ние трябва да благодарим не по-малко на отец Корза, кардинал Бернар.