Стомахът на Джордан отново изръмжа.
Кардиналът тръгна към масата.
— Простете на заплесналия се старец. Имате нужда от солидна храна.
Поведе ги обратно към масата и ги настани. Имаше чинии само за Джордан и Ерин.
— Това е всичко, отец Амвросий — тихо каза Бернар.
Пълничкият свещеник, изглежда, се изненада на отпращането, но се поклони и се оттегли.
Джордан определено не страдаше за отсъствието му. Вместо това с радост се нахвърли върху храната. Ерин си сложи щедра порция сирене и хляб. Бернар и Корза не докоснаха нищо.
— Мога ли да ви разкажа една история, докато се храните? — Кардиналът повдигна въпросително рунтавите си бели вежди.
— Моля — отвърна Ерин.
— От самото начало на писаната история хората са се страхували от тъмното. — Той взе един грозд и започна да си играе с него. — Откакто се помним, сред нас е имало стригои, изпълващи нощите ни с ужас и кръв.
Джордан преглътна хляба и сиренето. Гърлото му изведнъж пресъхна. Нямаше нужда от напомняне каква опасност представляват онези чудовища.
— Основателите на църквата са знаели за съществуването им — продължи кардиналът. — Тогава то не е било крито, както сега. Църквата създаде вярна група, за да държи под контрол броя им. Не само заради жестоките им атаки, но и защото превръщането на човек в стригой унищожава душата му.
Тъмните очи на Корза бяха непроницаеми. Какво ли е да си свещеник без душа?
— Откъде знаете това? — попита Ерин.
Кардиналът се усмихна по начин, който напомни на Джордан за скъпия му дядо.
— Има начини за установяване, но те са може би твърде езотерични за тази маса.
— Можете да опитате да ни обясните накратко — предложи Джордан.
Ерин скръсти ръце на гърдите си.
— Мисля, че трябва да пробвате.
— Нямах намерение да ви обидя, просто времето ни притиска. Мисля, че е по-важно да знаете онова, което е жизненоважно за сегашната ситуация, но по-късно мога да ви обясня за душата на стригоя.
Кафявите очи на Ерин го гледаха скептично. Джордан харесваше начина, по който тя се държеше с кардинала. Като че ли малко неща можеха да ѝ вдъхнат страх.
— Сангвинистите са орден на свещеници, които черпят своята сила от кръвта на Христос. — Кардиналът докосна кръста си. — Те са безсмъртни по природа, но често биват убивани в свещена битка. Ако това се случи с тях, душите им се възстановяват.
Погледът на Джордан отново се насочи към Корза. Значи участта му е да се сражава със злото, докато то не го унищожи, независимо колко време може да продължи това. Дълг, траещ цяла вечност.
Кардиналът насочи цялото си внимание към Ерин.
— Много кланета на стригои са били описани погрешно в историята.
Ерин сбърчи чело — и после очите ѝ се разшириха.
— Клането на Ирод — рече тя. — Моят обект. Значи не Ирод се е опитвал да убие бъдещия цар на евреите, така ли?
— Изключително проницателно от ваша страна. Ирод не е убил онези бебета. Това е дело на стригоите.
— Но те не само са пили кръвта на децата. Открих следи от зъби по костите. Било е зверска атака, сякаш предприета с определена цел.
Кардиналът постави облечена в ръкавица ръка върху ръката на Ерин.
— Съжалявам, но това е истината. Стригои се опитваха да убият детето Христос, защото знаеха, че Той ще помогне за унищожаването им. Както и стана наистина — защото именно чудото на Неговата кръв доведе до появата на сангвинистите и тяхната борба срещу стригоите.
— Май сангвинистите никак не са намазали от всичко това — отбеляза Джордан, докато пълнеше устата си с шепа грозде.
— Ни най-малко. Макар че бремето ни е тежко, нашето дело служи на човечеството и открива единствения път към спасението. — Кардинал Бернар завъртя грозда между пръстите си. — В продължение на векове държахме броя на стригоите в равновесие, но през последните няколко десетилетия те и някои хора сключиха съюз, наречен Белиал.
Ерин се оживи. Явно разпозна името.
— Белиал. Водачът на Синовете на мрака. Стара легенда.
Джордан спря да дъвче.
— Страхотно.
— Така и не разбрахме защо се появиха. — Кардиналът погледна над главите им към нощното небе. — Но може би след днешния ден вече знаем.
Веждите на Корза се смръщиха.
— Не знаем със сигурност. Дори и сега. Не позволявайте любовта на Бернар към драматичното да ви въздейства.
— Как да ни въздейства? — учуди се Джордан.
— Защо се е образувал Белиал? — попита Ерин.
— Предполагам, Рун ви е казал, че в гробницата в Масада се е намирала най-святата книга, писана някога. Това е разказът на самия Христос как е отприщил Своята божественост. Написана е с Неговата собствена кръв. Нарича се Кървавото евангелие.