— В какъв смисъл „отприщил своята божественост“? — попита Джордан и избута чинията си настрани. Апетитът му внезапно беше изчезнал напълно.
Кардиналът кимна.
— Изключително интересен въпрос. Както може би знаете, според Библията Христос не е правил чудеса в началото на живота си. Едва по-късно извършва серия нечувани дела. Първото божествено чудо е записано в Евангелие на Йоан, за превръщането на водата във вино.
Ерин се размърда и цитира писанието:
— „Така Иисус тури начало на чудесата Си в Кана Галилейска и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.“[7]
Бернар кимна.
— Следват куп други чудеса — умножаването на рибите, изцелението на болните, възкресяването на мъртвите.
— Но какво общо има всичко това с Кървавото евангелие? — попита Ерин.
— Тази загадка на Христовите чудеса е измъчвала мнозина познавачи на Библията — обясни кардиналът. — Защо се проявяват така внезапно? Какво е накарало божествеността Му изведнъж да избликне от земната му плът? — Бернар ги изгледа. — На тези въпроси отговаря Евангелието на Христос.
Ерин го гледаше като омагьосана.
— Звучи добре — обади се Джордан. — Но защо това трябва да засяга по някакъв начин Белиал?
— Защото книгата може да даде на всеки способността да се докосне до собствената си божественост и да я прояви. Можете ли да си представите какво ще стане, ако стригоите се научат как да го правят? Това може да им помогне да се освободят от слабостите си. Може би ще са в състояние да вървят по светло, подобно на нас, и да умножат силите си. Представете си последствията от подобно нещо за човечеството.
— Но ние не знаем със сигурност нищо — прекъсна го Корза. — Това са само предположения на Бернар. — Той погледна твърдо Ерин, после и Джордан. — Не забравяйте това.
— Защо? — присви очи Ерин.
Лицето на кардинала бе станало сурово, като изсечено от камък. Намесата на Корза очевидно не му харесваше. Следващите му думи бяха не по-малко твърди.
— Защото имате роля в онова, което предстои. И двамата. Ако откажете, светът ще потъне в мрак. Така е предречено.
22.
Ерин се опита да сдържи смеха си, но не успя.
— Съдбата на света зависи от нас? От Джордан? И от мен?
— Не бива да се изненадваш чак толкова, когато казваш името ми — промърмори Джордан до нея.
Ерин не му обърна внимание, тъй като долови сарказма в гласа му. Той също не се връзваше на приказките на кардинала. Тя обобщи всичките си въпроси с една-единствена дума.
— Защо?
Кардиналът остави тъмния грозд в празната купа.
— Засега не мога да ви разкрия това, доктор Грейнджър. Не и докато не направите избора си. След това ще ви кажа всичко и отново ще можете да откажете без никакви последствия.
— Вие изпратихте хеликоптера да ме вземе от Цезарея, нали? — попита тя и си представи въртящите се перки, подплашения жребец и горкия Хайнрих, проснат и окървавен на дъното на сондажа.
— Да — призна кардиналът. — Използвах контактите си с израелското разузнаване, за да бъдете в Масада, ако случайно бъде открито Евангелието.
— Но защо мен? — Щеше да повтаря този въпрос, докато не получи отговор, който да ѝ допада.
— Следях работата ви, доктор Грейнджър. Вие сте скептична към религията, но в същото време познавате много добре библейската проблематика. В резултат виждате неща, които учените атеисти могат да пропуснат. От друга страна, се съмнявате в неща, в които религиозните учени не биха се усъмнили. И смятам, че това продължава да е в сила.
„Или това — скептично си помисли тя, — или съм била най-близкият археолог подръка.“ Годината беше към края си и повечето археолози бяха заминали да преподават през есенния семестър. Но какъв беше смисълът да го изтъква? И затова тя премълча.
— Ами аз? — с все същия сарказъм попита Джордан. — Предполагам, че съм просто случаен участник, тъй като в мен няма нищо специално.
Ерин би могла да възрази срещу това твърдение, като имаше предвид татуировката и историята как е бил мъртъв за три минути.
„Възможно ли е във всичко това да има нещо?“
Кардиналът дари Джордан с лека усмивка.
— Не зная защо пророчеството е избрало всички вас, синко. Но вие сте онези, които излязоха живи от гробницата.