— И какво се очаква да направим оттук нататък? — попита Джордан и се размърда на дървения стол.
Ерин подозираше, че е свикнал да го държат на тъмно при много от мисиите му — но това не важеше за нея. Тя искаше пълно обяснение.
Кардиналът продължи:
— Вие двамата заедно с Рун трябва да откриете Евангелието и да го отнесете във Ватикана. Според пророчеството книгата може да бъде отворена единствено в Рим. — Той опря лакти на масата. — Именно там нашите учени ще разкрият загадките ѝ.
— И после какво? — попита тя. — Смятате да я скриете ли?
Ако Кървавото евангелие наистина съществуваше и съдържаше онова, което Бернар твърдеше, то бе твърде могъщо, за да бъде оставено в ръцете единствено на църквата.
— Божиите думи винаги са били достъпни за всички. — Кафявите очи на стареца ѝ се усмихнаха.
— Дори когато църквата е изгаряла книгите по време на инквизицията ли? Често наред с хората, които са ги написали?
— Църквата е направила немалко грешки — призна кардиналът. — Но не и този път. Ако можем, ще споделим светлината на Евангелието с цялото човечество.
Изглеждаше достатъчно искрен, но Ерин не беше от лековерните.
— Посветила съм живота си на разкриване на истината, дори тя да е против библейските учения.
По устните на кардинала заигра лека усмивка.
— Бих казал, особено ако е против библейските учения.
— Може би. — Тя пое дълбоко дъх. — Но можете ли да се закълнете, че ще споделите тази книга, стига да е безопасно, със светските учени? Дори тя да противоречи на доктрината на църквата?
Кардиналът докосна кръста си.
— Заклевам се.
Ерин се изненада от жеста му. Това беше нещо сериозно. Не бе убедена, че ще спази думата си, особено ако съдържанието се окажеше противно на църковните учения, но беше малко вероятно да получи по-добро предложение. А ако Евангелието съществуваше, тя определено искаше да го намери. Подобно откритие можеше донякъде да изплати кръвния дълг — за Хайнрих в лагера и за всички онези, загинали в Масада.
Взе решение и кимна.
— В такъв случай съм...
— Чакайте — прекъсна я Рун. — Преди да се вречете, трябва да сте наясно, че можете да изгубите живота си в това издирване. — Той посегна към кръста на гърдите си. — Или нещо още по-безценно.
Ерин си спомни предишната дискусия за душите — или липсата им — на стригоите. Не само животът им — на Рун, Джордан и нейният собствен — беше изложен на риск по пътя.
Дълбока тъга блестеше в очите на Рун, свързана с нещо от миналото му.
Дали скърбеше за собствената си душа? Или за нечия друга?
Ерин мълчаливо изслуша логичните доводи защо не бива да прави това, защо трябва да се върне в Цезарея, да се срещне с родителите на Хайнрих и да продължи разкопките си. Но решението изискваше нещо повече от логика.
— Доктор Грейнджър? — попита кардиналът. — Какво е желанието ви?
Ерин погледна масата, която сигурно бе тук от хилядолетия, и Рун, чието съществуване само по себе си може би бе доказателство за чудото на преосъществяването.[8] Щом той можеше да е истински, може би същото се отнасяше и за Евангелието на Христос.
— Ерин? — обади се Джордан.
Тя пое дълбоко дъх.
— Как бих могла да подмина подобна възможност?
Джордан наклони глава.
— Сигурна ли си, че това е за теб?
Ако не за нея, то за кого? Спомни си скелета на малкото дете в сондажа, положено с любов от родителите му. Представи си касапницата, довела до ненавременната му смърт. Ако имаше някаква истина в чутото тази вечер, не можеше да позволи на Белиал да се добере до онази книга и подобни касапници да станат нещо обичайно.
Джордан я погледна въпросително със сините си очи.
Рун сведе глава и като че ли започна да се моли.
Ерин кимна. Решението ѝ бе твърдо.
— Налага се.
Джордан продължи да я гледа още секунда — и после сви рамене.
— Щом тя участва, аз също участвам.
Кардиналът сведе глава в знак на благодарност, но не беше приключил.
— Има още едно условие.
— Че кога е било иначе? — промърмори Джордан.
— Ако се съюзите със сангвинистите. трябва да знаете, че ще бъдете обявени за загинали заедно с другите жертви при Масада — обясни Бернар. — Семействата ви ще скърбят за вас.
— Чакайте малко. — Джордан се облегна назад.
Ерин го разбра. Джордан щеше да липсва на семейството си, близките му щяха да страдат заради решението му. Не можеше да го направи. Ерин почти му завидя. Тя имаше приятели, дори близки приятели, както и колеги, но никой нямаше да бъде съсипан, ако не се върнеше от Израел. Тя нямаше семейство.
8
Преосъществяване (лат. transsubstantiatio) — доктрина, според която по време на светото причастие виното и хлябът се превръщат в кръвта и тялото на Христос. —