Това бяха поръчаните от Тамас наемници. Е, двамата определено имаха подобаващ вид. Привилегирован и неутрализатор представляваха опасна комбинация. Те бяха способни да се изправят и срещу Чудаци, и срещу Отличници, и срещу Привилегировани. Какво ли замисляше баща му?
— Една Привилегирована успя да избяга от двореца — поде Тамас. — Тя не принадлежеше към кралската кабала, но пак е могъща. Искам вие тримата… вие четиримата — поправи се той след един бърз поглед към Ка-поел — да я намерите и убиете.
С тези думи Тамас влезе в ролята на човек, свикнал да дава наставления на войниците си. Таниел осъзна, че неговото завръщане по нищо не се отличава от явяване за възлагането на задача. Преследването на Привилегирована.
Таниел погледна към наемниците. И двамата изглеждаха умели; във Фатраста той се бе справял и с по-некадърни хора. От друга страна… тази Привилегирована бе убила петима опитни барутни магове за по-малко от секунда. Тя щеше да бъде опасна; освен това Таниел не беше преследвал в град. Но пък преследването щеше да му помогне да се разсее…
Той отново повдигна кутията и изсипа ивица върху опакото на дланта си — без да обръща внимание на неодобрителния поглед на Тамас.
Нила поспря за момент, загледана в огъня, облизващ казана. Тя потърка напуканите си ръце и ги приближи над пламъците. Водата скоро щеше да кипне; тогава Нила щеше да довърши прането. Оставаше ѝ малка купчинка мръсни дрехи; по-голямата част от дрехите на семейството и слугите вече киснеха в топла вода и луга. Те трябваше да бъдат изварени, изстискани и прострени. Но преди това тя трябваше да изглади церемониалната униформа на херцога: в десет часа той трябваше да се яви при краля. До този момент все още оставаха часове, но пък цялата работа по изпирането и гладенето трябваше да е приключила преди събуждането на готвачите.
Вратата на пералнята се отвори; вътре влезе петгодишно момче, търкащо очите си.
— Пак ли не можеш да спиш, млади господарю? — попита Нила.
— Не мога — потвърди Яков. Той беше единственото дете на херцог Елдаминз — болнаво дете, с руса коса и бледо лице с тесни скули. Той беше по-дребен и по-умен за дете на неговите години; и по-добронамерен към прислугата, отколкото се очакваше от наследника на един херцог. Нила бе на тринадесет, едва помощник-перачка, когато той се беше родил. И още подир прохождането си Яков се бе сприятелил с нея: за огромно възмущение на майка му и възпитателката.
— Ела, седни. — Нила намести чисто, сухо одеяло край огъня. — Но само за няколко минути. После ще трябва да се върнеш в леглото. Преди Гани да се е събудила.
Детето се настани върху одеялото и започна да гледа как тя нагрява ютиите и приготвя дрехите на баща му. Скоро то започна да се унася и се отпусна край огъня.
Нила точно издърпваше голям леген край железния котел, за да излее водата в него, когато вратата се отвори отново.
— Нила!
Гани стоеше на прага, отпуснала юмруци на хълбоците си. Тя беше на двадесет и шест, но далеч по-строга, отколкото би могло да се очаква от жена на нейните години. Това качество я правеше подходяща за гувернантка на един бъдещ херцог. Кестенявата си коса бе стегнала в кок. Дори и в нощницата си имаше по-изискан вид от перачката с проста рокля и светлокестеняви коси.
Нила повдигна пръст до устните си.
— Знаеш, че той не бива да идва тук — продължи Гани, но все пак снижи глас.
— Какво бих могла да направя? Да го изгоня?
— Разбира се!
— Остави го, той най-сетне се унесе.
— Така ще настине.
— Няма как да настине край огъня — отвърна Нила.
— Ако херцогинята го намери тук, ще побеснее! — закани се гувернантката. — Не очаквай да се застъпя за теб, когато тя поиска да те изхвърли.
— А нима някога си се застъпвала за мен?
Гани присви устни.
— Още тази вечер ще препоръчам на херцогинята да те освободи. Още от самото начало ти му влияеш зле.
Нила понечи да отвърне остро, но не го стори заради спящото дете. И по още една причина: тя нямаше нито роднини, на които да се осланя, нито връзки. Херцогинята вече бе започнала да изпитва осезаема неприязън към нея. Херцог Елдаминз имаше навика да се заглежда в слугините; в последно време той често се заглеждаше в Нила. При тези условия тя не можеше да си позволи да привлича внимание към себе си.