— Извинявам се — рече Нила. — Сега ще го отнеса в спалнята му. Имаш ли някакви дрехи за пране?
— Това е по-подобаващо отношение — отвърна Гани. — И друго…
Прекъсна я блъскане по предната врата; достатъчно шумно, за да се чуе из цялата къща.
— Кой е дошъл толкова рано? — Гувернантката обви ръце около себе си и се отправи към фоайето. — Ще събуди господарите!
Нила постави ръце на кръста си и погледна към Яков.
— Заради теб ще загазя, млади господарю.
Детето премигна насреща ѝ.
— Съжалявам…
Нила приклекна край него.
— Всичко е наред. Сега ще те отнеса в леглото.
Тя го повдигаше, когато дочу първия писък. Последваха още викове; гръмовни стъпки поеха нагоре по централното стълбище. Съпровождаха ги гневни мъжки гласове, които не принадлежаха на лакеите.
— Какво става? — попита Яков.
Нила го остави да стъпи на земята, за да скрие треперенето на ръцете си.
— Бързо, скрий се под дрехите.
Долната устна на детето затрепера.
— Защо? Какво става?
— Скрий се!
Яков пролази в легена; слугинята го затрупа с мръсно пране и бързо се отправи към коридора.
Почти веднага тя се натъкна на войник, който я изблъска обратно в кухнята. Последваха го други двама, сетне и четвърти, стиснал Гани за шията. Въпросният блъсна гувернантката на пода. Тя остана да лежи със стреснат поглед, примесен с презрение.
— Тези двете ще свършат работа — рече един от войниците. Той носеше тъмносинята униформа на адранската армия, с две златни ивици на гърдите и сребърен медал, който показваше, че е служил на короната отвъд. Той започна да разкопчава колана си, пристъпвайки към Нила.
Слугинята грабна една от нагряващите се ютии и го зашлеви през лицето. Удареният отхвърча назад сред виковете на другарите си.
Някой я сграбчи за ръцете, друг сграбчи краката ѝ.
— Бойна е — рече един от войниците.
— Ще му остане белег — каза друг.
— Какво означава това? — Гани най-сетне бе успяла да се изправи на крака. — Имате ли представа на кого принадлежи този дом?
— Млъкни. — Удареният войник се надигаше; възпален белег покриваше половината му лице. Той удари Гани в стомаха. — И твоят ред ще дойде.
Нила напразно се бореше срещу ръце, които бяха прекалено силни за нея. За миг тя погледна към легена с надеждата, че Яков няма да види. И затвори очи, очаквайки удара.
— Хитло! — кресна глас.
Тя се осмели да отвори очи, защото войниците я пуснаха.
— Какво в името на ямите си мислиш, че правиш, войнико?
Притежателят на непознатия глас носеше същата униформа, но към яката му бе прикрепен златен триъгълник. Той имаше руса коса и прилежно подрязана брада. В единия ъгъл на устата му висеше цигара. За първи път Нила виждаше брадат войник.
— Просто се забавляваме, сержанте. — Хитло заплашително я изгледа и се извърна към сержанта.
— Забавлявате се? Това е армията, войнико. Известни са ти нарежданията на фелдмаршала.
— Но, сержанте…
Сержантът се приведе и вдигна захвърлената ютия. След като разгледа дъното ѝ, той хвърли поглед към лицето на войника.
— Искаш ли да имаш симетричен белег?
— Кучката ме удари по лицето — процеди Хитло.
— А аз ще те ударя по задника, ако още веднъж те заваря да опитваш да изнасилиш адрански гражданин. — Сержантът посочи към него с цигарата си. — Тук не ти е Гурла.
— Ще докладвам на капитана — изсумтя Хитло.
Сержантът сви рамене.
— Не го предизвиквай, Хитло — обади се един от останалите войници. — Простете, сержанте, той е нов в ротата.
— Тогава го дръжте под око — рече сержантът. — Той може да е нов, но вие двамата нямате оправдание.
Той помогна на Гани да се изправи, сетне отдаде чест към Нила.
— Госпожице, търсим сина на херцог Елдаминз.
Гани погледна към Нила. Личеше, че гувернантката е ужасена.
— Той беше с теб — рече Гани.
Нила си наложи спокойно да посрещне погледа на синеокия сержант.
— Току-що го сложих да си легне.
— Вървете да го намерите — обърна се сержантът към войниците си. Четиримата побързаха да напуснат кухнята. Самият той не последва примера им, а бавно се огледа. — Нямаше го в леглото.
— Той има навика да броди из къщата — отвърна Нила. — Сигурно е бил уплашен от шума. Какво става?
Случващото се не беше инцидент; тези войници отлично знаеха в чий дом се намират. Сержантът бе споменал за някакъв фелдмаршал. В Адро имаше един-единствен човек с подобно звание: фелдмаршал Тамас.