Така де, Акс мразеше да повръща, а ако имаше нещо, което да го накара да изпразни съдържанието на стомаха си, то бе гледката на двама души, които си правят мили очи и си гукат. Преди три години, когато непрекъснато вземаше хероин, най-големият му кошмар бе, когато бе прекалено надрусан, за да смени канала, по който течеше маратон на шибаната Сандра Бълок.
Макар че харесваше „Невидима зона“.
Акс им кимна и се отдръпна, докато останалите се поздравяваха. А после се възцари мълчание, в което той се забавляваше, като гледаше как Пейтън се мъчи да не зяпа Парадайз. Беше едно и също всяка нощ — онзи слабак вехнеше по жена, която не можеше да има, и беше готино да види хубавеца, който несъмнено имаше всичко, което бе искал някога, изигран от съдбата.
Ама че жалка гледка.
Човече, това беше урок, който Акс беше научил от майка си. Никога не допускай една жена да има власт над теб. Това ще те кастрира по-бързо от хирургическа ножица.
По дяволите, нали беше видял какво бе станало с неговия старец, след като майка му ги беше зарязала. Десетилетия на скръб. Живот, пропилян пред олтара на любовта. Един иначе свестен мъж, повален на колене и изоставен заради онова, което някой друг можеше да ѝ купи.
Докато старата позната болка лумваше в гърдите му, Акс се дръпна от усещането, макар тялото му да остана неподвижно. Отново се съсредоточи върху триъгълника Парадайз-Пейтън-Крейг и усети, че се усмихва. Да, това, че горкото хлапе беше спечелило момичето, го радваше. Крейг беше алфата на всички алфи, де факто лидерът на малката им група, но идваше от низините, също като Акс. Парадайз, от друга страна, беше дъщеря на Първия съветник на краля. Едва ли би могло да има по-високо потекло.
Ала ето че беше избрала обикновения тип пред Великия Гетсби.
Браво на нея. Още една причина да я харесва. Освен уменията ѝ в битка.
Последната от групата им беше жена, която би привлякла вниманието на Акс при всякакви обстоятелства. И, да, облечена от глава до пети в кожени дрехи, той определено се възползва от възможността да се наслади на гледката… от почтително разстояние. Тя беше кобрата в групата им, жилаво, невероятно опасно красиво създание със синьо-зелени очи, рефлекси, по-бързи от изригващ пластичен експлозив и потаен характер, който Акс тотално одобряваше.
Никога обаче не би се опитал да я свали.
Въпреки че беше адски сексапилна, той си имаше няколко причини за тази нетипична сдържаност, най-важната от които бе, че не сереш там, където се храниш. Въпреки че Крейг и Парадайз някак си бяха успели да ударят джакпота, ставайки двойка, без да изгубят способностите си в битка или да се намразят, това не беше риск, който Акс имаше каквото и да било желание да поеме. О, и освен това си падаше по връзките толкова, колкото и по аристократите.
Докато Ново се подпираше на тухлената стена до него, той ѝ кимна.
— Студена нощ — отбеляза Пейтън, без да се обръща към никого специално.
— Декември е — каза Ново. — Да не искаш да е трийсет градуса.
— Аха.
Ново измърмори няколко цветисти думи по адрес на Пейтън, сред които „арогантно“ и „копеле“, ала никой не ѝ обърна внимание. Двамата редовно водеха подобни словесни престрелки, но само помежду си, а да ги гледаш отстрани, помагаше да убиеш времето.
Порив на вятъра нахлу в уличката, сякаш преследван от враг, и ноздрите на Акс се разшириха, докато проверяваше въздуха за миризмата на братя, човеци или членове на Обществото на лесърите.
Нищо. И това го изпълни с раздразнение.
След седем седмици на интензивно обучение, което включваше всичко — от умения в ръкопашен бой и огнестрелни оръжия до отрови, бомби и техники на следене — Акс не беше единственият, който смяташе, че са готови за нещо повече от спаринг битки в тренировъчната зала и изучаване на теорията. Те до един имаха свои собствени причини да искат да се включат във войната, общото бе, че нямаха търпение да се развихрят наистина.
Така де, ходеха в тайния тренировъчен център на Братството шест нощи в седмицата, по шест-осем, понякога дори десет часа наведнъж. И не ставаше дума за няколко лекции в класната стая и курсова работа, написана на лаптопа. Беше тежка, изтощителна работа и никой от тях не се беше провалил, което доказваше, че бруталните пробни изпити, които бяха пресели първоначалните кандидати и от шейсетима ги бяха свели до шестима, действително бяха включили правилните участници в тази програма.
Акс отново подуши въздуха. Все така нищо. Беше се зарадвал, когато за първи път им бяха наредили да се съберат не на мястото, откъдето автобусът ги вземаше, за да ги закара в центъра, а тук, в града, където се водеше войната.