Различен полов нагон.
— Да, ще я имам пръв — отвърна.
Когато служителят изсвири силно и вдигна ръка, давайки знак да свалят подвижното скеле, из множеството се разнесе вълнение, нарастваща възбуда за първото представление. За частица от секундата Акс си помисли дали да не се материализира там горе просто за да им изкара акъла, просто защото можеше, просто защото му харесваше да сее хаос.
Вместо това се покатери по металната рамка с лекотата на паяк в паяжината си.
Когато се озова на нивото на жената, тялото ѝ реагира, извивайки се в гладна дъга, главата ѝ се отметна назад, устата ѝ се отвори, очите ѝ го умоляваха. Не беше упоена. Беше болезнено будна, миризмата на възбудата ѝ струеше, плътта ѝ се молеше за освобождаване.
Беше го пожелала. Сред множеството, събрано долу, тя бе пожелала точно него.
— Вземи ме — каза му. — Вземи ме.
Акс протегна облечена в ръкавица длан и затвори устата ѝ с върховете на пръстите си. Наведе се над нея, оголи кучешките си зъби и се насочи към шията ѝ. Само че не я ухапа. Прокара връхчето на един от вампирските си зъби по югуларната ѝ вена.
Опъвайки в конвулсията си веригите, с които доброволно бе пожелала да я оковат, тя свърши за него, алхимията на това да бъде изложена пред очите на тълпата, опасността, която той олицетворяваше, видът секс, от който тя се нуждаеше, се сляха в освобождаване, от което лицето ѝ пламна и я накара да стене, докато се гърчеше.
Насладата ѝ премина като вълна през гъстото множество под тях.
Акс също беше възбуден, да. Но не като тях. Не като нея.
Никога като когото и да било от тях.
И все пак гласът в главата му, който му крещеше, че е боклук, бе приглушен от секса. Огънят на яростта, която изпитваше към себе си, бе угасен от случващото се. Претъпканата с укори къща под истинския му череп за кратко беше изпразнена.
Така че, да, това вършеше работа на всички.
Вдигна ръка към шията си и развърза тежката си наметка, оставяйки я да се свлече от раменете му. Остана само по кожен панталон, татуировките и пиърсингите си.
Ръцете му се спуснаха към тялото ѝ и заедно с устата му го обходиха цялото.
И бурята, която създаваше нарочно, помете съсипания пейзаж на душата му, скривайки безнадеждната опустошеност, която представляваше.
Тя получаваше онова, от което се нуждаеше, той — също.
Което беше добре. След около час трябваше да бъде в тренировъчния център на Братството на черния кинжал, що-годе в състояние да продължи обучението си. Да бъде войник в битката с лесърите. Да върви по тънката линия между живота и смъртта.
Това вече щеше да му даде каквото искаше.
Вътрешен мир посредством война: защото, ако се биеш с неживите, несъмнено ще си прекалено зает, мъчейки се да останеш жив, за да се притесняваш за каквото и да било друго.
Просто съвършено.
Щатски университет на Ню Йорк, Колдуел
Елиз, кръвна дъщеря на принцепс Феликс Млади, се усмихна на човешкия мъж, който седеше насреща ѝ на масата в библиотеката.
— Разбира се, че ще остана колкото е нужно. Няма да те оставя да се оправяш с всичко това сам.
„Всичко това“ беше море от курсови работи, заринали цялата маса, с изключение на шейсетина сантиметра пред нея и шейсетина сантиметра пред професор Трой Бек. Въпреки че курсовите работи по „Психология 342“ бяха предадени в електронен формат, Трой предпочиташе да ги разпечата, за да ги провери, и след като се беше справила заедно с него с изпитите по средата на семестъра, Елиз нямаше как да не се съгласи. Имаше нещо различно в това да държиш работата в ръцете си, да можеш да напишеш мислите си. Дължеше се на липсата на бързина, решила бе Елиз.
Твърде лесно бе да прегледаш нещата отгоре-отгоре, когато ги четеш на компютър, но когато пишеше забележките си на ръка, имаше време да ги обмисли както трябва.
Трой се облегна назад и се протегна.
— Е, като се има предвид, че е десет часът вечерта, броени дни преди Коледа, помощта ти определено ми идва точно навреме.
Докато той ѝ се усмихваше, Елиз му отправи преценяващ поглед. Като за човек беше висок и имаше яркосини очи и лице, което бе толкова открито и дружелюбно, че не бе трудно да забравиш, че си чужденец в чужда страна, наминал за малко и останал, запленен от свободата на местното население.
— Е, това беше последната от моите. — Тя сложи разпечатаните листове върху купчинката с проверени работи вляво и се извъртя в стола, за да изпъне гръбнака си, при което мъничък изрив на облекчение изригна в кръста ѝ. — Бяха наистина добра група студенти. Действително усвоиха…