Може би чувството се дължеше на тихия шепот на гласове напред.
Лиза стигна до края на коридора и влезе в малко болнично помещение — същото, което бе видяла на екрана. Половината се заемаше от кутии и сандъци. Някои бяха отворени и в тях имаше медицинско оборудване в найлонови опаковки.
В другата половина се намираше кувьозът. Някаква жена в хирургично облекло я забеляза и й направи знак да приближи, сякаш беше колега.
Преди да направи и една крачка, вратата в отсрещната стена се отвори и в стаята влезе по-възрастен мъж с широки рамене, облечен в строг сив костюм, прилежно сресана бяла коса и с изискана походка.
Лиза го позна и замръзна на място.
Мъжът протегна ръка и каза с топъл южняшки акцент:
— Доктор Къмингс, благодаря, че се съгласихте да помогнете на праплеменника ми.
Изгубила дар слово, Лиза се здрависа с него.
Пред нея стоеше бившият посланик в Югоизточна Азия, сега държавен секретар — и брат на президента.
Робърт Л. Гант.
Вашингтон, окръг Колумбия
— Кажете ми — каза Джеймс Гант, загледан към съседната стая с болничното легло, на което лежеше дъщеря му. — Кой стои зад всичко това?
Пейнтър знаеше, че следващата част от дискусията трябва да е по-деликатна. Всичко казано тук беше предназначено за очите и ушите единствено на президента.
И на още един човек.
Джейсън Картър работеше на компютъра в медицинския кабинет, където се бяха заврели Пейнтър и президентът. Агентите на Сикрет Сървис продължаваха да следят коридора, а един стоеше до Аманда.
Джейсън най-сетне кимна, че е готов. Беше прехвърлил и настроил цялата необходима информация.
Пейнтър погледна Гант.
— Както знаете, господин президент, подозирахме, че Гилдията има пръст в отвличането на дъщеря ви.
Погледът на Гант стана мрачен.
— Вече четох докладите.
— Именно, но истинското им име не е Гилдията. Това е по-скоро наименование за множеството клетки на организацията по целия свят, на мрежата агенти, внедрени в различни военни, правителствени и изследователски институции, както и във финансови кръгове. В организацията има сложна йерархия и някои нива използват други имена, но неотдавна открих следа, сочеща към истинските лидери, които дърпат конците на Гилдията.
Гант го изгледа твърдо.
— Продължавайте.
— Този вътрешен кръг също се крие под много имена, използва тайни общества, за да скрие следите си. И това продължава от векове.
— Векове? — скептично повтори президентът.
— Най-малко от Средновековието — потвърди Пейнтър. — А може би и още по-отдавна.
Погледна към Джейсън. Младият анализатор проследяваше родословието на фамилията Гант още по-назад във времето, но процесът бе бавен, следите намаляваха, заличени от времето или превръщащи се в слухове и подозрения.
— Ами настоящето? — попита Гант, без да се отклонява от целта си. — Какво знаете за съвременната им дейност?
— Знаем две неща. Първо, че са свързани с вашата фамилия.
Гант се задави.
— Какво?
Пейнтър продължи, преди да го е изумил напълно.
— И второ, името, което най-често се свързва с тях, е Кръвната линия.
Гант се размърда. Явно познаваше това име. Пейнтър не се изненада от реакцията му. За Аманда името също беше познато, но Пейнтър искаше да чуе какво има да каже президентът.
— Директоре, спечелихте уважението ми. Много съм ви благодарен, но мисля, че гоните призраци. Взели сте слухове и измислици и сте ги облекли в кост и плът.
Пейнтър запази мълчание и продължи да слуша.
— Около повечето богати фамилии има какви ли не подозрения — продължи президентът. — Слухове, напъхани в конспирации, увити в налудничави заговори. Изберете си когото искате. Кенеди, Рокфелер, Вандербилт, Ротшилд. В миналото всеки от тях е бил свързан с тайни общества и глобални манипулации. Ние не сме изключение. Така че спокойно можете да си изберете всяка карта от тестето на конспирациите — масонство, Трилатералната комисия, „Череп и кости“, групата „Билдерберг“ — и ще намерите някаква история, която ги свързва с нашата фамилия.
Гант поклати глава, видимо разочарован.