Выбрать главу

— Не е необходимо — обади се Гант. — Знам къде е това. Мое фамилно имение. Фльори ла Монтен.

Преди Пейнтър да успее да отвори уста, мобилният му телефон избръмча. Той вдигна и бе свързан с командира на екипа в Арлингтън.

— Директоре, открихме нещо.

И без това разтуптяното сърце на Пейнтър заби още по-бързо.

— Какво?

— Направих снимка. Вече ви я изпратих.

Пейнтър нареди на Джейсън да изтегли фотографията.

Докато чакаха, командирът обясни:

— Беше надраскана върху пода при люка. Почти невидима за невъоръжено око, но заблестя под ултравиолетовата светлина. Мисля, че е написано с пластичен експлозив.

— Пластичен експлозив ли?

— Да, сър. Взех малко проба с четка. Съдейки по плътността и вкуса, би трябвало да е точно това.

Джейсън ги прекъсна.

— Готово.

Снимката се появи в горния ъгъл на монитора. Три букви, сияещи слабо върху тъмния бетон.

— РЛГ — прочете Пейнтър на глас. — Какво означава това?

Отговорът дойде отново от президента. Гласът му трепереше от шока.

— Това са инициалите на брат ми. Робърт Лий Гант.

Пейнтър се обърна и го погледна в очите. И двамата знаеха, че някой от фамилията Гант е замесен в цялата каша, но и през ум не им беше минавало, че този някой е толкова близък с първото семейство.

Гант се загледа в дъщеря си, сякаш мислеше същото — само че при него ножът се беше забил по-дълбоко и право в сърцето.

— Не можем да сме сигурни за брат ви — каза Пейнтър.

— Аз обаче мога — едва чуто отвърна Гант.

— Защо?

Гант посочи долната част на монитора. Картата още беше там.

— Боби замина за фамилното имение за празника, за да се спаси от тълпите покрай честването. Тръгна преди два дни. Каза, че отивал на лов.

— Във Фльори ла Монтен?

Гант изглеждаше изпит и пребледнял.

— Никой вече не използва френското име — мрачно рече той. — Всички го наричат просто Хижата.

35.

4 юли, 13,04 ч.

Планините Блу Ридж

— Цветът му е добър — обяви Лиза.

Стоеше пред кувьоза. Облечените й в ръкавици ръце внимателно обърнаха новороденото и тя преслуша слабичките му гърди със стетоскопа. Сърцето му биеше бързо като на птичка, но беше силно, показателите бяха нормални.

Остави детето да се обърне само по гръб. Огромните сини очи с миниатюрни мигли я загледаха, устните се разтвориха гладно.

Едуард Блейк стоеше до нея и наблюдаваше прегледа.

Петра беше в друга лаборатория и провеждаше последните ДНК анализи, използвайки проби от кръвта и кожата, както и клетки от мукозална проба.

— Трябва да го нахраним. — Лиза свали ръкавиците. — Сука добре сам, след като махнахме сондата и системата. Да го оставим да продължи в правилната посока. Но като цяло, справя се чудесно.

— Изключително благодарение на вас, доктор Къмингс — каза Едуард.

Похвалата не беше фалшива. Предишния ден детето си заминаваше. Лиза беше прекарала цял час в изучаване на резултатите от лабораторните изследвания, снимките и дори генетичния анализ. Беше се изумила, когато видя тройната спирала под електронния микроскоп — двете естествени ДНК нишки около изкуствено създадения протеин. ПНК.

Пептидно-нуклеинова киселина.

Именно тази микроскопична нишка бе причината за цялото това нещастие, ужаси и тормоз.

Не помагаше по никакъв начин и на момченцето.

Едуард беше обяснил, че тройната спирала в тялото на детето се разпада. Но основният въпрос беше защо. Дали новороденото се беше разболяло и това бе причина за разпадането на спиралата? Или самото разпадане беше причина за влошаването на състоянието му?

Единственият начин да разберат със сигурност бе да стабилизират детето и да видят дали разпадането няма да спре само.

Лиза беше стигнала до решение, след като забеляза лекия връх в нивата на еозинофилите. Еозинофилите са белите кръвни клетки, които модулират алергичните възпалителни процеси. Те реагират също и на инфекции от паразити, но тестовете вече бяха отхвърлили тази възможност.

По-вероятната причина за алергичната реакция бяха ПНК нишките. Пептидно-нуклеиновата киселина беше протеин като всеки друг, способен да предизвика алергия точно като прах или пърхот. При разпадането на тройната спирала освободената ПНК се изхвърляше в цитоплазмата, а след това и от клетката.