Петра й беше показала снимка на подобна на червей ПНК молекула, излизаща от чревна клетка. Този поток изкуствен протеин в кръвта и вътрешните тъкани мобилизираше еозинофилите, защитниците на тялото срещу подобни чужди нашественици. И алергичната реакция беше предизвикала шок у детето.
Лиза бе разпознала заплахата и бе препоръчала терапия с малка доза антихистамини и интравенозни стероиди за потушаване на алергичната реакция, за да се даде възможност на тялото да изхвърли алергена и да се стабилизира.
Всичко мина чудесно. Лиза остана цяла нощ на пост до кувьоза, подпомагана при нужда от Едуард. Детето се подобряваше с всеки изминал час. Успяха постепенно да махнат системите, кислорода и дори хранителната сонда.
Оставаше само един въпрос — помагаше ли това?
Дали възстановяващото се здраве на детето запазваше стабилността на тройната спирала? Лиза знаеше, че именно това е надеждата на Едуард. И двамата очакваха отговора на Петра.
Докато Лиза хранеше детето с биберона, Едуард седна зад компютъра в близката кабинка. И двамата бяха погълнати от своите грижи. Тревогата за детето я беше накарала да потисне ужаса от изминалия ден, даваше й нещо, върху което да се съсредоточи. Лиза знаеше, че Кат е някъде в комплекса, но къде точно? И изобщо къде се намираше този комплекс?
Дотук Петра и Едуард се бяха отнасяли с уважение към нея, тъй като оценяваха и се нуждаеха от помощта й. Лиза помнеше онези компютризирани думи, студеното предупреждение: Докажете, че от вас има полза, и двете ще останете живи.
Сега детето се подобряваше и скоро от Лиза нямаше да има полза.
Тогава какво?
Тя помнеше и кой я беше натоварил с тази задача. Представи си милото лице, тихите думи.
Доктор Къмингс, благодаря, че се съгласихте да помогнете на праплеменника ми.
Гневът гореше в нея от това хладнокръвно, спокойно поведение на Робърт Гант. Лиза знаеше колко болка, страдания и загуби струваше появата точно на това дете на това място и в това време. Въпреки това не можеше да вини самото дете за тези жестокости. То можеше да е родено в кръв и сред разбити сърца, но си оставаше невинно.
Новороденото престана да суче, бутилката беше празна. Големите му очи се затвориха, клепачите натежаха. Лиза го остави да се унесе, без да подозира за ужасите зад прозрачните пластмасови стени на кувьоза.
Обърна се към Едуард и изкуцука до него. Глезенът още я болеше. Камерата на стената се завъртя, следейки всяко нейно движение. Тя се запита дали я наблюдава Робърт Гант, или просто някой отегчен охранител.
Чувстваше се изтощена и изобщо не й беше до уловки и заобикалки.
— Едуард, какво се опитвате да постигнете с тези тройни спирали?
Той завъртя стола си към нея.
— А, не мога да говоря за целта на финансовите ми благодетели. Зная единствено каква е моята роля в големия замисъл.
— И каква е тя?
Той повдигна вежда, което изобщо не съответстваше на високомерния му отговор.
— Да изкова ключа на самия живот.
Усмихна й се уморено и за свое учудване, Лиза също се усмихна.
— Колкото и надуто да звучи, ПНК наистина е ключът — обясни Едуард. — Тя отключва пълната сила на ДНК и ни осигурява основната схема на живота. С помощта на ПНК генетиците могат да създадат нишки, които да включват или изключват конкретни гени и да освободят човечеството от биологичните му ограничения. Наред с това позволява разработването на нови гени, нов код, записан в ПНК и вкаран в оплодена яйцеклетка. В крайна сметка по-нататъшното развитие на човека няма да е дело на Бог, а наше.
Едуард се загледа към детето в кувьоза.
— Но всичко това предстои. Засега имаме само една цел с тази първа нишка на ПНК, при това съвсем проста.
Стомахът на Лиза се сви.
— Каква?
Едуард не откъсваше поглед от спящото момченце. На лицето му бе изписано възхищение и тъга.
— Безсмъртието.
Лиза не успя да скрие шока си.
— Не се изненадвайте, доктор Къмингс. Това дете не е първият безсмъртен човек, роден на този свят. — Едуард най-сетне се обърна към нея, за да й покаже, че говори искрено. — Те вече са сред нас.
„Остават пет часа“.
Пейнтър се беше върнал в кабинета си. Президентът бе останал долу с дъщеря си, охраняван от контингента на Сикрет Сървис. Имаха още пет часа, преди Джеймс Гант да излезе на светло и да се престори, че се възстановява от сложната операция. Всичко за тази заблуда беше вече подготвено.