Лиза беше готова да слуша.
— Много учени в различни области смятат, че безсмъртието ще бъде постигнато в наше време. Като цяло предположенията са, че това ще стане към средата на века, около две хиляди четирийсет и пета или някъде там. Това означава, че родените днес ще доживеят да видят осъществяването на тази цел. И ще се възползват от постижението. Така че в този смисъл те вече са безсмъртни. Или поне са почти безсмъртни. Животът им с лекота може да бъде удължен два или три пъти.
Лиза си представи мечтите му — как децата, родени днес, ще живеят вечно. Те бяха безсмъртните, които вече вървяха сред нас.
Въпреки това подобно твърдение й се струваше невъзможно. И го каза на глас.
— Наистина ли очаквате, че можем да постигнем безсмъртието за толкова кратко време?
— Него или нещо много подобно на него. И това не е само мое твърдение. Такова е мнението на стотици учени, изследователи и мечтатели от различни области. Медици, генетици, геронтолози, фармацевти, специалисти в областта на нанотехнологиите и роботиката. Това, което правим в тази лаборатория с финансовата помощ на нашия благодетел, е първата плаха стъпка към вечността.
Лиза си представи човека, който стоеше зад всичко това.
„Нашият благодетел…“
Робърт Гант.
Не можеше да го проумее. Всичките тези ужаси бяха извършени в опит да се постигне вечен живот. Тя обаче усещаше, че има и още нещо, някаква друга цел, която се пазеше в тайна. „Но каква?“
Знаеше, че ако иска да получи реален отговор, трябва да накара Едуард да продължи да говори.
И той го направи, описвайки гордо посоката, в която вървеше светът.
— Има две основни школи по въпроса за удължаването на човешкия живот. Едната е вкарването на машини в човека. А другата е вкарването на човека в машината.
Тя поклати глава. Това разделяне не й говореше нищо.
— Преди хиляда години средната продължителност на живота е била едва двайсет и пет години. Нужни са били около деветстотин, за да може този срок да бъде удължен до трийсет и седем години. Днес средната продължителност на живота е седемдесет и осем. Това означава, че през последните сто години сме удължили живота си повече от два пъти. Този изумителен резултат се дължи на науката и технологиите. И от тук нататък темпото само ще се ускорява. Според преценките скоро с всяка изминала година ще добавяме по една година и към продължителността на живота си. Само си помислете. Остарявате с една година, а животът ви се удължава с още една.
— Но какво ще задвижва това удължаване?
— Онова, което винаги го е задвижвало — пещта на технологиите. Именно там машината и човекът се сливат в едно.
Едуард явно долови скептицизма й и се усмихна, готов да я опровергае.
— Вече имаме хора с изкуствен панкреас — продължи той. — В момента трийсет хиляди болни от Паркинсон имат невронни импланти. И с миниатюризацията на технологията тя ще прониква още повече в нас. Развитието на нанотехнологията, или създаването на машини на атомно ниво, обещава създаването на жизненоважни изкуствени органи след петнайсет години, на кръвни телца след двайсет, а след двайсет и пет години нанотехнологията ще може да програмира биологичния ни софтуер и да сложи край на стареенето.
Лиза го разбра.
— Вкарването на машини в човека… в телата ни.
— Това е единият път към безсмъртието. Другият обаче е още по-обещаващ. Тъй като изчислителната мощ на компютрите расте в геометрична прогресия, въведен е терминът сингулярност, който бележи момента, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Различни футуристи са на мнение, че това ще се случи някъде в средата на този век.
— Толкова скоро? — изненада се Лиза.
Едуард кимна и на лицето му заигра доволна усмивка.
— Според преценките към две хиляди и трийсета година изчислителната мощ на компютрите ще бъде милион пъти по-голяма от днешната. А с подобна мощ е възможно да се постигне какво ли не. Междувременно учени от цял свят търсят методи за сливането й с човешкия разум. В Швейцария се занимават с реверсивно изследване на човешкия мозък и правят симулации неврон по неврон с намерението да получат завършен виртуален мозък в рамките на следващите десет години. У нас пък група учени от Масачузетския технологичен институт съставя карта на всички синапси в мозъка — на онези трилиони връзки между невроните, като се опитват да открият центъра на човешкото съзнание.