Едуард се опитваше да се изправи, но Лиза изрита стола под него. Той изгуби равновесие и залитна напред. Тя използва момента, заби коляно в носа му и го просна на пода. Едуард остана в съзнание, но беше зашеметен.
Лиза пусна лампата, изтича до кувьоза и колкото може по-нежно свали всички гривни, лепенки и електроди. Уви детето в тънко одеяло и го притисна до гърдите си.
Знаеше, че затворническото крило е със задънен край, също като тази лаборатория. Единственият изход беше през вратата, през която вчера бе влязъл Робърт Гант. Изтича до нея, без да обръща внимание на острата болка в подутия си глезен. Използва откраднатата карта, отключи и се втурна навън.
Озова се в слабо осветен лабиринт от коридори и стаи. Изглеждаха пусти, очакваха да бъдат оборудвани. Беше чула, че са предназначени за новия изследователски център на Едуард.
Избра си посока и побягна слепешком с детето, като се движеше с максималната скорост, която й позволяваше навехнатият глезен. Беше благодарна, че бебето кротува, след като беше нахранено.
Не си бе направила труда да ликвидира или да върже Петра и Едуард.
Поради една много проста причина.
Помнеше окото на охранителната камера, която я следеше, докато бягаше. Някой вече знаеше, че се е измъкнала.
36.
4 юли, 13,48 ч.
Планините Блу Ридж
— Къде е отишла? — настоятелно попита Робърт Гант.
Стоеше пред компютъра в кабинета на доктор Емет Филдинг, разположен в червената зона на подземния комплекс. Преди няколко минути от централната охрана му бяха съобщили, че Лиза Къмингс е атакувала двама от учените и е избягала с внука на брат му.
Стисна юмрук. Не само от гняв към жената, но и при мисълта за брат си. Държеше скръбта си в юмрук и се облегна на него, притискайки кокалчета в бюрото, мъчейки се да удържи бликащата мъка. В съзнанието му проблеснаха спомени с Джими — двамата братя яхнали кон, пиещи бира зад обора, играещи карти и пушещи пури. Именно Джими бе плътно до него и не му позволи да рухне след смъртта на жена му. Робърт се опита да стисне цял живот в юмрука си, да задържи спомените.
Именно затова беше дошъл тук, да се занимава с проектите с доктор Филдинг, да изучи някои от най-новите модели невроподи, в това число няколко наистина страховити военни звяра в начални стадии на разработка.
Търсеше начин да се разсее.
Робърт разбираше неизбежността на покушението, можеше да разбере логиката, когато му беше представена като fait accompli5. Мнозинството от Потеклото го изискваше. И той трябваше да се подчини — както се бе подчинявал винаги в миналото. Но не можеше да избяга от болката.
— Още я няма, сър — каза охранителят. Образът му се рееше в горния ъгъл на екрана. — Имаме само няколко работещи камери в неизползваната част на комплекса.
— Тогава проверете камерите в съседните зони. Синята и оранжевата.
— Да, сър.
Докато чакаше, Робърт зареди план на имота. Основното имение. Хижата, се намираше на шестнайсет километра оттук, заобиколено от високите си стени. Само малка част от фамилията знаеше за съществуването на комплекса. Дори Джими беше в неведение, макар на няколко пъти да бе идвал да лови риба в реката на осемстотин метра оттук.
Изследователският център се простираше на площ осем хектара и заемаше стара мина в затънтена част от имота на Гант, сред високите скали и водопади на Източния континентален вододел. От едната страна на вододела, който минаваше през планините Блу Ридж и имението, реките течаха към Мексиканския залив, а от другата — към Атлантическия океан.
Преди век един представител на Кръвната линия бе открил старата наводнена мина. През следващите години тя бе преустроена и превърната в таен комплекс, изсечен под земята и разширен още повече под вековни гори и поляни.
Робърт се загледа в картата на комплекса. Приличаше на онези шантави мастилени петна на Роршах. Големи части бяха оцветени в сиво и маркираха неизползваните зони от лабораторията. Робърт си спомняше и по-добри времена. По време на разцвета си през годините на Студената война това място приютяваше цяло войнство учени от двете страни на Желязната завеса, всички работещи за Гилдията, за Кръвната линия. Залите кънтяха от възбуда, от ентусиазма на мъже и жени, работещи на границата на научните възможности — и често отвъд тях.