Тревожно кимане одобри плана му.
— Похитителите ще отведат дъщеря ви на някое сигурно място и ще я разпитат — продължи Пейнтър. — Ще искат да научат телефонен номер и име за връзка в Щатите, за да предявят искането си за откуп. Ако дъщеря ви е умна…
— Такава е.
— … ще запази самоличността си в тайна. Да се надяваме, че ще даде някакъв телефон извън президентския кръг. Може би на роднина или близък приятел. Трябва да бъдем готови за това. Да се погрижим получилият обаждането да запази мълчание и да не разтръби всичко на медиите.
— Ще направя необходимото.
Пейнтър зададе неудобен въпрос:
— Можете ли да се доверите на всичките си близки, че ще си мълчат?
— Няма да кажат нито дума. Кланът Гант знае как да пази тайни.
„Това определено е вярно“.
През последния месец Пейнтър беше провел тайно разследване на фамилията Гант. Информацията бе излязла на светло при една неотдавнашна мисия на Сигма, която хвърли определени подозрения. Не че около известната династия вече не се носеха слухове. Бяха ги кръстили Кенеди на Юга, а произходът им можеше да се проследи до основаването на Америка. И с разрастването на страната се разрастваше и фамилията, пускайки корени във всевъзможни индустрии, корпорации и в коридорите на властта. А ето че неин представител вече караше втория си президентски мандат.
Но миналия месец на светло излезе смущаваща информация за Южната династия. Засвидетелстван преди векове, същият този клан се оказа свързан с потаен заговор на стари аристократични фамилии. Имаха много имена — Гилдията, Ешелон, Families de I’etoile, или звездните фамилии. Единственото наистина известно за тази група беше, че тя е съществувала в цялата история, манипулирала е събития, набирала е мощ, богатство и познание, често чрез въвличането си в различни тайни организации, братства и ложи.
За тях се казваше, че са тайната във всички тайни общества.
Но изминалите столетия не се бяха отнесли благосклонно към тези фамилии и ги бяха свели до една-единствена — клана Гант.
Все пак това не означаваше, че президентът — или най-близките му — имат някаква представа за тази организация. Корените и клоните на фамилното дърво на Гант се простираха надлъж и нашир по този и по други брегове. Невъзможно беше да се каже кои членове на рода са свързани със съвременното въплъщение на тази престъпна организация — разбира се, ако изобщо някой от тях имаше пръст в нея.
Всичко това можеше да се окаже гонене на вятъра, тъй като истинските лидери на Гилдията — поради липсата на по-добро име за тях — си оставаха неуловими както винаги. Едно се знаеше със сигурност — групата бе смъртоносна, разполагаше с ресурси и бе отговорна за безброй терористични актове, жестокости от глобален мащаб и неизвестно колко международни престъпления. Да се мисли, че президентът — човекът, който седеше срещу него, поразен и уплашен за дъщеря си — е част от същата организация, изглеждаше невъзможно.
Липсата на твърди доказателства бе една от причините Пейнтър да запази подозренията си за Гант за себе си. Не беше споделил информацията с никого, дори с колегите си от Сигма. И особено с командир Грей Пиърс, чиято майка беше убита неотдавна от агент на Гилдията. Ако той научеше, че президентът може да има пръст в това хладнокръвно убийство, бе в състояние да направи какво ли не. Както беше ядосан, щеше първо да стреля и после да задава въпроси.
Така че въпросите трябваше да задава Пейнтър. Той погледна към Джеймс Гант.
— Простете за нетактичността — започна, — но така и не разбирам какво е търсила бременната ви дъщеря по външните острови на Сейшелите. И защо е пътувала с фалшиви документи?
В цялата тази ситуация имаше нещо нередно.
Пейнтър продължи натиска си. Знаеше, че това може да се окаже най-добрият му шанс да измъкне още информация за фамилията — и по-точно за Първата фамилия.
— Има ли нещо, което спестявате, господин президент? Нещо, което държите за себе си? Всеки детайл може да се окаже определящ за успеха или провала на мисията.
Този път нарочно избегна израза „въпрос на живот и смърт“.