— Майка ти… — каза той, отворил широко очи от усилието да каже най-важното, преди да изпусне последен дъх. — Избяга… още беше жива след… не зная къде…
С тези думи той се отпусна, сякаш напускащият го живот го бе изпразнил, оставяйки само обвивката. Очите му бавно се затвориха. Последните му думи бяха странно ясни и тъжни.
— Никой баща не бива да губи дъщеря си…
И си отиде.
Грей придърпа Сейчан към себе си и я прегърна така, както тя прегръщаше баща си.
И тогава светът се разтресе, сякаш гръмовержецът Зевс внезапно беше изпаднал в ярост.
41.
4 юли, 15,00 ч.
Планините Блу Ридж
Пейнтър се носеше във въздуха, когато светът под него експлодира.
Секунди по-рано парашутът се беше отворил, за да се превърне в платнено крило над главата му и да спре рязко падането му — после цялото плато политна нагоре към него с оглушителния бас на скрити под земята бойни глави.
Другите от екипа му висяха във въздуха от двете му страни. Монк и Ковалски се бяха насочили към позицията на Кат до пропастта. Тъкър беше няколко метра по-ниско и се плъзгаше към корниза на Лиза и водопада. Каин беше привързан с ремъци на гърдите му.
Под краката на Пейнтър всичко пропадна надолу и се пръсна, изчезвайки в някаква ревяща яма от разбити скали, огън и пара. Цели части от гората изчезваха в адското гърло. Пушек и прах полетяха нагоре и погълнаха групата му. Полуделите топли течения създадоха пълен хаос. Парашутът на Пейнтър се завъртя неудържимо и се издигна, понесен от колоната свръхнагорещен въздух.
Задавен, Пейнтър затаи дъх и закри лицето си с ръка, за да предпази очите си.
Вкопчи се във въжетата и се опита да стабилизира въртящия се парашут. Останалите не се виждаха никъде. Веднъж му се беше случвало да види подобно унищожение и разпозна действието на термобаричното оръжие. Никога обаче не бе виждал толкова мощен взрив, способен да вдигне във въздуха значително парче от земната кора.
Първоначалният поток продължи нагоре, увличайки след себе си пушека и нагорещения въздух и разкривайки изглед към продължаващото унищожение. Долу се беше отворил портал към ада — зейнала димяща дупка, бълваща огън и воняща на сяра.
Земята по краищата й не бе в по-добро състояние. Цели склонове се плъзгаха надолу, повлекли дървета и канари. Реки и потоци се изливаха в черното гърло, за да бъдат изхвърлени като облаци пара. Някъде дълбоко долу мощен поток наводни гигантската яма, като сваряваше и разбъркваше всичко в отровна супа.
Пейнтър стабилизира парашута и се завъртя. Зърна за миг изкривени стоманени греди и части от бетонни плочи, фосилизирани останки от човешка конструкция.
Останки от огромна подземна база.
Дори тези следи бавно изчезнаха в бушуващото тресавище долу. Пейнтър откъсна поглед от ямата и се огледа. Тримата други парашутисти бяха по-ниско, справяха се по-добре от него с теченията. Линията на скалата, която бе тяхната цел, беше останала непокътната, макар сега да се издигаше по-високо над димящата бездна.
— Насочвам се към Кат — докладва Монк.
— Напълвам гащите. — Това беше Ковалски.
Двамата бързо се спускаха към позицията на Кат под възможно най-остър ъгъл, все още борейки се с непредсказуемите топли течения. Ако пропуснеха ръба на скалата, щяха да полетят в зейналата паст долу.
Пейнтър се обърна и видя Тъкър и Каин, спускащи се към Лиза.
Нейният корниз също беше непокътнат — но само толкова.
Водопадът продължаваше да се излива покрай него, но вече нямаше река, която да го поеме. Десетметровата водна завеса се бе превърнала в стометров порой, изчезващ в мрака. По-нататък грамадна част от скалата се откърти като края на ледник и полетя в дълбините на ямата.
Корнизът на Лиза можеше да се срути всеки момент. Скалата вече се цепеше и ронеше под него.
Но за момента не това беше най-големият й проблем.
Изместилият се водопад я беше изкарал от скривалището — и чудовището на корниза я видя. Двамата бяха приклекнали в противоположните краища на терасата.
— Тръгвам надолу към нея! — съобщи Тъкър.
— Капитан Уейн, идете горе! Пуснете въже!
— Не става. Вече не мога да се върна. Твърде ниско съм, няма достатъчно подемна сила, за да се издигна. Единственото място за кацане е на корниза.