Джеймс Гант се загледа в ръцете си, сякаш се мъчеше да открие някакъв смисъл в линиите на дланите.
— Аманда винаги е била своенравно дете — усмихна се измъчено и тъжно на Пейнтър. — Също като баща си. Беше на деветнайсет, когато влязох в Белия дом. И още по-малка, докато водех първата си кампания. Мразеше прожекторите и негодуваше, че е дъщерята на президента.
— Помня, че веднъж беше ударила агент на Сикрет Сървис3.
Гант се разсмя, като се облегна назад и прикри уста с длан, сякаш се изненадваше, че все още може да се смее.
— Такава си е Аманда. По време на втората ми кампания беше на двайсет и три, току-що завършила колежа и самостоятелна. Направо разцъфтя извън сянката ми, ако трябва да съм откровен. После се запозна с Мак Бенет, полицай от Чарлстън. След като се ожениха, си помислих, че това ще я накара да се укроти малко.
Пейнтър внимателно го върна към загадката, която го интересуваше.
— А това пътуване до Сейшелите?
Гант вдигна ръце и поклати глава.
— Дори от Сикрет Сървис не знаеха за неочакваното им заминаване. Проклет да съм, ако не се е измъкнала под носовете на всички ни. Единственото ми предположение е, че е искала да остане сама със съпруга си, далеч от папараци и таблоиди, преди раждането на внука ми. След това и двамата трудно биха намерили и миг покой.
Пейнтър се вгледа в лицето на президента, търсейки и най-малката следа от шикалкавене. Откри единствено човек, потънал в мъка и страх.
— Ако няма друго… — каза Гант.
Пейнтър стана.
— Разполагам с всичко, което ми е необходимо. Екипът ми в момента би трябвало да лети за Сомалия и ще се върна в централата на Сигма.
— Добре. — Гант се надигна от стола си. — Ще ви изпратя — каза той като типичен южняшки джентълмен.
Двамата излязоха от кабинета на президента, като спряха само колкото Пейнтър да извади блекберито си от тапицираната в кожа кутия при входа на ситуационната зала. Докато се изправяше и прибираше телефона в джоба си, в дъното на коридора се появи позната фигура, съпровождана от хора на Сикрет Сървис.
Беше облечена в сапфиреносиня рокля с дантелено елече, плътно прилепнало към корема й. Пейнтър забеляза свитите й юмруци и страха в очите, когато видя съпруга си.
Първата дама, Тереза Гант, забърза напред, колебаейки се между опитите да запази професионално благоприличие и неподправената паника.
— Джими… чух от секретаря ти, че срещата е приключила. Чаках толкова, колкото…
— Тери, извинявай. — Президентът прегърна жена си и махна няколко разпилени кичура от бузата й. — Трябваше да се погрижа за някои допълнителни детайли. Тъкмо идвах при теб.
Тя загледа търсещо лицето му. Явно се страхуваше да го разпитва пред охраната. Никой не биваше да научава за положението, в което се намираше Аманда.
— Ела, да се върнем в резиденцията. — Президентът изглеждаше готов да я вземе на ръце и да я отнесе на някое сигурно място. — Там ще ти разкажа всичко.
Гант погледна към Пейнтър.
Той разбра. Тереза се нуждаеше от съпруга си. Точно в този момент не бяха президент и първа дама. А просто двама родители, ужасени за детето си и опитващи се да намерят утеха в обятията на другия.
Пейнтър ги остави сами с мъката им, твърдо решен да открие дъщеря им. Но докато вървеше по коридора, не можеше да се отърси от чувството, че събитията в Африканския рог са параван за нещо много по-голямо — и много по-опасно.
Погледна часовника си. Грей и екипът му би трябвало да кацнат в Сомалия след около час. Ако някой можеше да изрови истината зад отвличането на младата жена, това беше командир Пиърс. Въпреки това Пейнтър изпитваше опасения, че е изпратил Грей на сляпо, като не му спомена подозренията си за президентската фамилия.
Молеше се това премълчаване да не струва човешки живот.
Особено животът на президентската дъщеря и нероденото й дете.
4.
1 юли, 08:02 ч.
Планините Кал Мадо, Сомалия
Джипът продължи бавното си пълзене през обгърнатата в мъгла джунгла.
Аманда Гант-Бенет седеше отзад в стария „Ленд Роувър“. Преустроен и със свален покрив, джипът вероятно е бил използван навремето като автомобил за сафари. Масивна броня защитаваше предната му част, а в горната част на рамката бяха монтирани четири мощни прожектора. Беше забелязала и две лебедки — по една отпред и отзад — както и лопата и брадва, закрепени за бронята и готови да влязат в употреба, ако колата затъне в тресавище или заседне някъде.
3
Буквално от англ. — Тайна служба. Агенцията отговаря за охраната на американските президенти и техните семейства, чуждите посолства в САЩ и гостуващите в страната чуждестранни ръководители, както и за сигурността за американската валута. — Б. ред.