То не иска това.
Надига се на мощните си крака с вид на бутала, закривените нокти потракват по камъка. Връща се обратно при плътните сенки на гората, където малцина ще го видят.
Само е.
Ще се научи на нови неща и ще се адаптира.
Защото трябва да оцелее.
Бележки от автора — истина или измислица
Добрият играч на покер се опитва никога да не показва картите си. Предпочита да ги държи до гърдите си и прави всичко, за да скрие дали има печеливша ръка, или блъфира. Същото прави и авторът — замазва границата между истина и измислица. Аз обаче обичам в края на всеки свой роман да излизам на чисто, да поставям картите на масата и да разкривам кое е вярно и кое — не.
Разбира се, ще направя същото и сега, но този път реших да се поуча от доктор Лиза Къмингс, според която „доказателството е в пудинга“. И затова освен прокарването на граница между истината и измислицата смятам да поукрася послеслова с връзки към клипове и уебстраници. Така читателите ще могат да видят с очите си какво стои зад събитията в тази книга.
Но първо едно предупреждение, особено за клиповете: ако тръгнете по този път, няма да можете да заличите от паметта си някои от нещата, които ще видите. Имайте го предвид.
В основата на тази книга лежат серия руски експерименти върху кучета от 40-те години на миналия век. Опитите били предшественици на първата машина сърце — бял дроб, но архивните филми показват неща, които могат да хвърлят в смут любителите на кучетата.
Тъй като говорим за кучета, нека не забравяме истинските герои — военните кучета. Всичко в тази книга, от щурмовите бронежилетки К9 до скоковете с парашути, е истинско. Незаменим ресурс в тази област беше „Кучетата на войната“ от Лиза Рогак. Наред с това прекарахме и малко време, гледайки през очите на Каин. Опитах се да бъда точен по отношение на начина, по който кучетата възприемат света, с помощта на един наистина фантастичен източник — „В кожата на кучето“ от Александра Хороуиц.
Част от действието се развива в Сомалия и сред сомалийските пирати. Историята, поведението и реалността в тази страна са такива, каквито са описани в книгата. Малко след като написах сцените в Сомалия, свързани със спасяването на президентската дъщеря при съвместната операция на Сигма и тюлените, реалността се оказа по-зрелищна и от измислицата. През януари 2012 г. американка и датчанин бяха освободени от плен след дръзка операция на Шести екип на тюлените, макар да не ми се вярва спасената да е била дъщеря на президента.
Романът засяга и темата за децата войници. Колкото и да е тъжно, детайлите са верни. Проучванията ми до голяма степен се основават на „Дългият път — спомени на момче войник“ от Ишмаел Бах, с когото успях да проведа кратка среща и разговор.
АИП и други лаборатории по целия свят наистина работят в областта на невророботиката. В този роман е описано свързване на неврони от мозъчната кора с малки роботи. Докъде сме стигнали в тази посока? Прегледайте клиповете от различни университети по света и преценете сами.
Далеч по–притеснителни са рояците роботи, които работят заедно, за да постигнат някаква цел. Например заличаването на човечеството.
В романа включвам и чудовищните четириноги. Ако искате да видите подобно нещо в начални стадии на разработка, ето един проект на АИП за механичен гепард. Щастливи сънища!
В романа се говори за престъпленията, свързани с трафик на органи и затварянето на хора, които се „берат“ за печалба. Повечето от ужасяващите детайли са от изключително увлекателната и просвещаваща книга на Скот Гарни „Червеният пазар“.
Забележителното е, че всички научни аспекти, свързани с най-новите технологии и теории относно дълголетието, се основават на реални факти. Много от идеите за романа са почерпени от четене, слушане и гледане на Реймънд Кърцвейл. Просто потърсете името му в Гугъл и ще бъдете поразени.
Освен това съм задължен на Обри дьо Грей и книгата му (в съавторство с Майкъл Рей) „Край на стареенето — открития в областта на подмладяването, които могат да спрат стареенето на човека в наше време“. Историята със седемте основни причини за стареенето е взета направо от тази книга.
Много ми хареса и погледът на Джонатан Уайнър по темата в книгата му „Отдавна на този свят“.