Грей беше чел съответните материали по време на полета насам.
— И тези сблъсъци в крайна сметка стигнали дотам, че рибарите започнали да конфискуват корабите и да искат откуп за тях и за хората…
— По-скоро такса — поправи го Амур, с което си спечели пренебрежително изсумтяване от страна на Ковалски. Лицето на информатора пламна и той се изпъна рязко в стола си. Макар да бе минал на другата страна, поговорката си оставаше в сила — „Веднъж пират, завинаги пират“. Или може би оправдателната реакция на Амур беше просто израз на национална гордост.
— Заслужавахме компенсация за ограбените ни води — продължи той. — Кого го е грижа за нас? Вижте пристанището. — Той кимна към оживения залив. — Това място навремето беше адска дупка без никаква инфраструктура, без надежди. Всичко се разпадаше.
Ковалски повдигна скептично вежда към прашния град. Явно смяташе, че определението „адска дупка“ продължава да е в сила.
— След падането на правителството — продължи Амур — сами поехме грижата за себе си. Един местен бизнесмен положи основите на телефонните ни съобщения. Учителите работеха без пари. Всички полицаи също са доброволци. Сега сме едно от най-оживените пристанища в региона. Бурно развиващ се град, както казвате вие. Изнасяме десетки хиляди кози, овце и камили в арабския свят.
Веждата на Ковалски си остана скептично повдигната. Грей разбра отношението му, когато погледна към цялото ново строителство из вечерния град, към подобните на дворци имения зад високи стени. Съмнително беше цялото това изобилие да идва от импортно-експортната индустрия на Босасо.
Грей беше чел, че градът продължава да е на челните места по опасност от отвличания. Това едва ли можеше да се нарече почетно звание. Все пак местните власти се опитваха да променят този имидж. Затворите бяха пълни с пирати — но дали това не бе само представление за пред света? Пиратството си оставаше основната индустрия, движеща икономиката на Пунтленд.
Как можеха да открият президентската дъщеря при подобни икономически условия? Парите бяха в състояние да развържат езиците (както бе станало с Амур Махди) но също така купуваха и мълчание.
— И сега рибата се завръща във водите ни — каза Амур с нотка на отмъстителност и категоричност. — Чуждите флотилии се страхуват да приближават, морето ни отново е пълно с риба тон и хората ни вече не гладуват.
Грей трябваше да признае, че поне това е вярно. Сомалийското пиратство имаше положителен ефект върху рибната популация в териториалните води на страната. Но на каква цена?
Амур стана.
— Вечерта напредна. Ще видя какво мога да науча за изчезналата американка. Но както знаете, спасителните мисии през миналата година доведоха до смъртта на доста пирати. Няма да бъде лесно да намеря информация.
Грей също се изправи и стисна ръката му. Добре беше разбрал скрития намек за разчупването на мълчанието бяха необходими допълнителни средства. Той обаче се страхуваше, че ако за търсенето бъдат похарчени много пари, това ще събуди подозрението на похитителите на Аманда. Трябваше да се намери някакъв деликатен баланс, но засега нямаха избор.
— Разбирам. Направете, каквото трябва — рече Грей. Ръкува се с Амур и му пожела лека нощ на родния му език, с което си спечели усмивка на симпатия. — Хабен ванаагсан.
Грей изчака Амур да излезе от ресторанта и даде знак на останалите да стават.
— Да се връщаме в хотела.
Излязоха на група. Дори в този вечерен час градът беше задръстени с камиони, хора и колички. Покрай улицата имаше импровизирани сергии, предлага цвърчащо месо, чай и всевъзможни стоки. Босасо блъскаше, ръгаше и крещеше навсякъде около тях.
Вървяха плътно един до друг през претъпкани улици към хотела.
Сейчан заговори в ухото му и Грей усети горещия й дъх.
— Прав беше. Имаме си опашка.
Грей спря при една сергия за плодове и се престори, че разглежда екзотичните стоки, докато в същото време изучаваше улицата. Забеляза две невзрачно облечени фигури, които побързаха да се скрият.
— Двама ли са?
— Трима — поправи го Сейчан. — И жената със зеления саронг при входа на онова интернет кафене.