Все пак трябваше да намерят начин да работят заедно.
— Имате ли някаква представа къде са отвели младата жена? — делово попита Алдън. — Къде са слезли на брега? Кой я е отвлякъл?
— Не знаем почти нищо.
Грей им разказа за срещата с Амур Махди и атаката на убийците на строителната площадка. Капитанът нямаше представа за случилото се, така че се наложи да го запознаят набързо.
Грей застана до масата и разви топографската карта на страната. Алдън се приближи до него, за да следи показалеца му, който бързо премина през планинска верига на запад от града и спря в най-отдалечената част на северна Сомалия.
— Знаем само, че най-вероятно е отведена някъде в планините — каза той.
— Доста голяма и труднодостъпна територия. Джунгли, пропасти, пещери. Ще са нужни години да се претърси само една десета от онези върхове. Имате ли някакви други сведения?
— Все още чакаме сателит да претърси крайбрежието за кораба на похитителите.
— Все едно да търсиш игла в купа сено — мрачно поклати глава Алдън. — Освен това местят корабите си непрекъснато. Дори да го откриете, това няма да означава, че са стъпили на сушата на същото място.
Грей беше съгласен с мнението на англичанина. Затвори очи и си припомни разговора между Амур и хората му. Групата неслучайно беше накарана да замълчи завинаги. Трябваше да има някаква следа, нещо, от което да започнат.
Изведнъж си спомни и се напрегна. Думите отекнаха в главата му.
Един приятел на чичото на брат ми от района на Еил казва, че през селото му минала някаква бяла жена. Откарвали я към планините.
Грей отвори очи и заразглежда картата.
— Да знаете някакво селище на име Еил?
Алдън кимна и погледна крайбрежието.
— Малко градче, пиратско свърталище. — Той най-сетне почука по картата. — Ето тук, при този дълбок залив.
— Един от хората на Амур каза, че чули за някаква бяла заложница, която минала оттам. Ако отидем…
— Ще ви застрелят на място — прекъсна го Алдън. — А дори да успеете по някакъв начин да оцелеете, няма да ви кажат нищо. Всички си държат езика зад зъбите. Иначе ги чака смърт.
Грей си спомни как застреляха последния от хората на Амур.
Въпреки това Алдън не изглеждаше обезсърчен.
— Ако са тръгнали от Еил направо към планините, това може да стесни района на издирване. — Прокара пръст към вътрешността. — Съветвам ви да се обадите на шефа си и да му кажете да поиска сателитът да престане да търси кораба, а да се съсредоточи върху тази част от планините.
Пръстът му очерта район на картата.
— Но това са стотици квадратни километри — каза Грей.
— Така е.
— А инфрачервено претърсване? — предложи Тъкър. — Ако сателитът може да засича топлинни сигнатури и да стесни параметрите…?
— Възможно е. Но като се има предвид колко горещо е лятото тук, скалистите върхове задържат много топлина през цялата нощ. — Алдън се наведе над картата. — Имам по-добра идея.
— Каква?
Той се усмихна и погледна към затворената врата на спалнята.
— Май току-що намерих добра роля за горкия майор Пател.
9.
1 юли, 16,55 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
Пейнтър седеше в кабинета си и се бореше с пъзела, от който го заболяваха зъбите. След сутрешния брифинг при президента се беше затворил в помещението без прозорци в централата на Сигма, на няколко нива под Смитсъновия замък и в същото време само на няколко крачки от коридорите на властта и до много от най-добрите научни институти и мозъчни тръстове на страната.
Беше получил видеозапис от Сомалия и бе прослушал разговорите. Нямаше съмнение, че екзекутирането на Амур Махди целеше да му затвори устата. ЦРУ вече мърмореше заради убийството на своя човек, макар да нямаше съмнение, че Амур беше играл двойна игра. И в този случай си беше получил заслуженото, озовавайки се между чука и наковалнята.
Въпреки това убийството му подкрепяше версията, че отвличането на Аманда Гант-Бенет не е обикновено пиратство.
Пейнтър беше сигурен в това.
Но какво точно беше?
Засега не беше отправено искане за откуп. Нямаше разговори между различните местни терористични групи, никой не бе поел отговорност. Ако те държаха дъщерята на президента, щяха да надигнат вой до небето.