Обезпокоен, той натисна спирачката.
Ковалски излетя на завоя с рев и скърцане. Едва не ги блъсна отзад, но успя да спре навреме.
Грей изключи мотора и направи знак на партньора си да стори същото.
Напрегна слух — и чу далечно бум-бум-бум.
Карабина.
Спомни си празното седло.
— Засада — каза той.
Сейчан го разбра моментално.
— Някой е блокирал пътя пред нас. Правят прочистване след хеликоптера.
Грей кимна. Бегълците, опитващи се да се спасят в планината, биваха застреляни на пътя. Но една друга увереност накара стомаха му да се свие на топка. Мисълта го тормозеше още от първата изстреляна ракета. Беше се надявал, че въздушната атака е дело на някакви местни бунтовници или главатари. Лекарствата и медицинските материали бяха ценни като злато тук, особено в разкъсвания от размирици Юг. Но тази засада на пътя в планините премахваше всички колебания.
Всичко това беше заради Аманда Гант-Бенет.
И нещо по-лошо…
— Подобен ход е прекалено дързък за пирати — каза той. — Първо въздушна атака, а сега и блокада на пътя. Вече не се опитват да прикрият действията си, а вадят големите оръжия и се сражават до последно.
— Накъде биеш? — попита Сейчан.
— Това не е отбрана. А край на играта. — Той се обърна към нея. — Не биха действали толкова открито и безсрамно, освен ако вече не виждат смисъл да пазят в тайна местоположението си в планините.
По очите на Сейчан беше ясно, че е разбрала какво иска да каже.
— Или вече са преместили Аманда… — започна тя.
— … Или тя е мъртва — довърши Грей.
Аманда напъна кожените ремъци, които я държаха прикована към леглото. Преди няколко минути й бяха сложили система на дясната ръка и й направиха инжекция, от която умът й се замъгляваше. Бавно капеше физиологичен разтвор.
Искаше да изпадне в паника, но не можеше.
Спокойствието й се дължеше не толкова на упойката, колкото на равномерното писукане на монитора, следящ сърдечния ритъм на плода. Сестрата беше сложила колан с датчици на корема й, които бяха свързани безжично с апаратурата до леглото.
„Бебето ми е добре… бебето ми е добре…“
Това беше мантрата, която не й позволяваше да изгуби разсъдък.
Особено покрай цялата суматоха в палатката. Влизаха и излизаха хора в сини облекла, които се суетяха зад паравана. Войници изнасяха оборудване под надзора на доктор Блейк.
Някакво движение отстрани я накара да се обърне. Петра мъкнеше преносим анестезиологичен апарат към леглото й.
При вида на прозрачната маска с маркучи Аманда отново напъна ремъците, но вече се чувстваше ужасно слаба.
Доктор Блейк приближи и докосна китката й. Вдигна спринцовка, пълна с млечнобяла течност.
— Спокойно. Няма да позволим нищо лошо да се случи на бебето ви.
Аманда не можеше да го спре и той вкара иглата на спринцовката в системата и бавно натисна буталото.
Петра приближи маската към лицето й.
Аманда извърна глава настрани. Точно тогава един от медицинския екип избута паравана настрани. Най-сетне тя видя с кого беше делила палатката, кой лежеше на другото легло.
Изпълни я ужас.
Изкрещя, когато Петра сграбчи главата й и насила сложи маската върху устата и носа й.
— Спокойно, спокойно, всичко ще свърши за секунди — обеща й Блейк. — Три, две…
Мракът се сгъсти около нея, стеснявайки полезрението й до точка.
— … Едно…
После и точката изчезна.
13.
2 юли, 13,55 ч.
Планините Кал Мадо, Сомалия
Грей крачеше покрай пътя. Слънцето бе напекло безмилостно чакъла и над него трептеше мираж. Грей и останалите се стараеха да останат под сянката на дърветата. Гората бе изпълнена с песента на цикади и, пойни птици. Нагоре по склона ги примамваха зелени: дървета, обвити в мъгла, като че ли приближаваха някакво райско кътче. Сякаш за да подсили впечатлението, лекият ветрец донасяше от време на време аромата на див жасмин.
Грей държеше сателитния телефон и обмисляше рисковете от установяването на шифрована връзка с централата на Сигма. Съдейки по атаките в Босасо и тук, явно към неприятеля изтичаше информация.
А точно сега екипът му имаше малко преимущество.