— Аз направи — каза тънък глас, който се мъчеше да звучи храбро. — Не иска Каин застрелян.
Тъкър успя да се обърне навреме, за да види как Бааши изчезва в гората. Изруга под нос и се свърза с Грей.
— Бааши е тръгнал след нас. Чу ме. Мисля, че ще направи някоя глупост.
— Виждам го — отвърна Ковалски. — Ще го хвана.
Гласът му прозвуча секунди по-късно. Звучеше като победен.
— Това хлапе е като проклет заек.
През гората проехтя вик, идващ откъм тесния път.
— Иска варан! — викаше Бааши. — Ха ридин!
Тъкър си го представи как приближава джипа с вдигнати ръце.
Последва бърз разговор на местен диалект.
— Казва им, че майка му е болна — преведе Джейн по радиото. — Изминал дълъг път от селото си, за да стигне до доктора тук.
Пръстите на Тъкър се впиха в ръкохватката. Тримата войници, които се мотаеха из лагера, тръгнаха към портала, привлечени от суматохата. За добро или лошо, искането на Тъкър беше изпълнено.
Пресегна се и стисна топло Каин по ухото. Нямаха време за обичайния ритуал.
Изпълнен с опасения, той махна с китка, посочвайки с пръст палатката.
Каин се понесе като куршум през откритото пространство.
— Дааво! — извика Бааши.
— Моли за лекарство — каза Джейн.
Получи нещо друго.
Свирепо изтрещя автомат.
Сейчан гледаше как Бааши отскача назад, а пръстта експлодира пред пръстите на краката му. Събралите се пред джипа войници се разсмяха. Явно се забавляваха чудесно.
Някакъв здравеняк с неравномерен белег, който минаваше през брадичката и долната устна, от което изглеждаше непрекъснато намръщен, махна на останалите да млъкнат и тръгна напред с увереността на господар. Беше килнал каската си назад, бронираната жилетка беше разкопчана. С длан върху дръжката на пистолета си приближи Бааши, който се сви уплашено пред него.
— Джиифсо! — нареди мъжът. — Максбуус баад тахай!
Майор Джейн, която се криеше от другата страна на пътя с Ковалски, преведе тихо по радиото:
— Казва на Бааши да легне на земята, че е пленник.
Бааши се подчини, отпусна се на коляно и опря покорно длан в земята.
Войникът се ухили и долната устна направи физиономията му още по-гадна. Извади пистолета си.
„Ще екзекутира детето — но първо ще го измъчи“.
Сейчан си спомни друг мъж, друго оръжие. Онзи беше опрял нож в голото й гърло, тя чувстваше дъха му по бузата си. Беше два пъти по-тежък от нея, целият мускули. Изпратиха го срещу нея, когато беше на седемнайсет, за тренировка. Садист от най-отвратителните, перверзен хищник. Не можеше просто да я убие; възнамеряваше да я превърне в животно, преди да отнеме живота й. За да оцелее, тя трябваше да се подчини, да понася докосването му — но само докато не му отне ножа, когато страстта го накара да свали гарда си. Накрая го беше изкормила, но още си спомняше последиците от онзи ден, пълната деградация, властта на силния над слабия и най-лошото — какво беше унищожено завинаги у нея.
Не можеше да позволи подобно нещо да се случи на друг.
Сейчан насочи своя „Зиг Зауер“ към войника. Грей беше клекнал близо до нея, на метри в гората, скрит от гъстите храсти. Докосна я с пръст по рамото, предупреждавайки я да не стреля — засега.
В другата ръка на Бааши, наполовина скрита от тънкото му тяло, проблесна метал; беше успял незабелязано да измъкне военен нож от задния си джоб. Изглеждаше дълъг като подлакътницата на момчето.
Гледката шокира Сейчан и доказа преценката й. Двамата с момчето бяха еднакви.
„Аз бях това момче“.
Но Бааши го очакваше сигурна смърт.
Сейчан се прицели и усети как пръстите на Грей се стягат около рамото й, нареждайки й да не стреля. Подчини се, но тялото й трепереше от ярост — и от доста срам.
„Защо Тъкър се бави толкова?“
Нуждаеха се от потвърждение от негова страна — или по-точно, от потвърждението на партньора му.
От ярката слънчева светлина Каин се озовава на тъмно, когато се шмугва между солидните подпори и се озовава под издигнатата дървена платформа. Тук е по-хладно. За момент е напълно сляп, докато зениците му се разширят достатъчно, за да свикнат с тъмното. Въпреки това ушите му са наострени, сетивата му се пресягат дълбоко в сенките. Използва ги всичките, за да запълни мрака със смисъл и съдържание.