Ковалски и Джейн застанаха до нея разтревожени, но с решителни физиономии.
Сейчан погледна през рамо в посоката, където беше изчезнал Грей. Надяваше се дъщерята на президента още да е там и да е жива. Така или иначе, връщане назад нямаше. Махна на другите двама да се скрият отново.
— Чухте Грей — каза тя. — Държим позициите си тук.
Дано да си заслужаваше.
Тъкър свали последния от тримата войници в лагера, онзи с количката. Имаше чувството, че убива като страхливец, но нямаше време за деликатност — единственото, което можеше да си позволи, бе да ги убие бързо с куршум в главата.
Знаеше, че има най-малкото още един враг, онзи в палатката, под чиито стъпки скърцаха дъските. Който и да бе той, със сигурност беше чул атаката — но как ли щеше да постъпи?
Грей се появи от лявата му страна с пистолет в ръка. Тичаше към самотно стърчащата палатка. Тъкър беше успял да се свърже с него след престрелката и да го предупреди за запалителната бомба, скрита отдолу.
Хвърли бърз поглед към екрана на телефона. Играещата картина показваше, че Каин още се опитва да махне първия светещ предавател от детонатора. Тъкър беше изгубил ценни секунди в опити да накара кучето си да го разбере и да го насочва с команди по радиостанцията. Колкото и близки да бяха двамата, общуването им си оставаше донякъде ограничено.
Трябваше да направи нещо. Изскочи от скривалището си и също спринтира към палатката. Беше по-близо до нея, но пък Грей имаше преднина. Би трябвало да стигнат едновременно.
Вдигна телефона. Каин рязко дръпна глава и ярката светлина на предавателя угасна.
„Добро момче“.
Каин се обърна към другия детонатор, който сияеше ярко в тъмното. Пристъпи към него — и точно тогава светлината започна да примигва бързо.
Върху устройството светнаха цифри.
00:30
00:29
Тъкър изруга и рязко спря. Копелето вътре беше активирало детонаторите и обратното броене бе започнало. Изстрели го накараха да откъсне поглед от екрана. Последният войник изхвърча от палатката с оръжие на бедрото, като стреляше безразборно с надеждата да се измъкне, преди секундите да изтекат.
Грей се хвърли напред, плъзна се по корем, хванал пистолета си с две ръце. Стреля бързо три пъти.
Войникът се катурна презглава по стъпалата на верандата. Падна тежко, но Грей се беше целил право в лицето му и противникът със сигурност бе мъртъв още преди да се строполи на земята.
Тъкър погледна към малкия екран. Каин приближаваше втория варел.
00:23
Кучето нямаше да успее да се справи навреме с детонатора, а и след активирането му всеки опит да го махне щеше да го задейства предварително.
— Каин! — извика той, без да си прави труда да използва радиото. — При мен!
Грей скочи на крака и погледна към него.
Тъкър посочи под платформата.
— Ще се взриви! Двайсет секунди.
Двамата се втурнаха към палатката.
Каин изхвърча навън с високо вдигната опашка и изтича до Тъкър. Стигнаха стъпалата на верандата заедно, понесоха се нагоре и нахълтаха през летящата врата.
Импровизираната лечебница изглеждаше опоскана и опразнена като останалия лагер — преобърнати кутии, изоставено медицинско оборудване, катурнат параван. Мястото беше изоставено набързо. Явно са подозирали, че времето им изтича.
Но помещението не беше съвсем празно.
До задната стена имаше болнично легло. Заето. Под тънкото одеяло лежеше руса жена с кислородна маска на лицето. Ръцете и краката й бяха завързани за рамката с кожени ремъци. Завивката върху издутия й корем беше пропита с червена течност. Кръв течеше изпод одеялото и образуваше локва върху дъсчения под.
Грей се втурна напред, издърпа маската и махна завивката, разкривайки онова, което бе така благоприлично скрито.
Тъкър рухна на колене от ужас.
Бяха закъснели.
16.
2 юли, 08,30 ч.
Вашингтон, окръг Колумбия
— НЕ!
Мъката в тази единствена дума, тази дълго подхранвана болка и скръб, отекна от стените на малката заседателна зала. Първата дама се извърна от екрана и закри лице, сякаш за да накара гледката да изчезне.