— Справедливост — каза Вейлин. — Справедливост за един убит, справедливост за семейството му.
— Убит, а? От кого?
— От мен, ваше величество. Днес убих един мъж на Изпитанието на меча. Беше невинен, жертва на фалшиво обвинение, повдигнато само за да го накарат да се изправи срещу мен на изпитанието.
Веселието се изпари от лицето на краля и бе заменено от нещо много по-сериозно, но иначе неразгадаемо.
— Разкажи ми.
Вейлин му разказа всичко, за ареста на Урлиан, как жена му била затворена в Черната твърд, имената на виновниците: Джентил Ал Хилса, магистрата, който го бе осъдил, и Мандрил Ал Унса и Харис Естиан, двамата богаташи, които се бяха опитали да извлекат печалба от смъртта му.
— И как се сдоби с тази информация? — попита кралят, когато Вейлин свърши.
— Тази нощ при мен дойде един човек, на когото имам доверие. — Вейлин направи пауза, събирайки смелост за риска, който знаеше, че трябва да поеме. — Човек, който знае много за несгодите, връхлетели Отричащите в Кралството.
— Аха. Като за член на Орден си избираш необичайни приятели.
— Вярата ни учи, че умът на човек трябва да е отворен за истината, където и да я намери.
— Изглежда, си наследил и сладкодумието на майка си. — Кралят взе чист пергамент от една купчина на писалището си, топна перото в шишенце черно мастило и написа кратък пасаж. После избърса перото в ръкава на ризата си, топна го в червено мастило и добави списък под черния текст. Завърши документа с елегантен подпис, след което взе свещ и парче червен восък, допря восъка до пламъка, за да се разтопи, и капна от него в долния край на пергамента. Духна лекичко, след което притисна пръстена си върху него.
— Всеки път, когато подписвам такова нещо — каза той, докато оставяше перото, — се налага да променям картата си.
Вейлин се обърна пак към картата на стената и се взря в списъка, черните думи, зачертани с червено. „Това са имена — осъзна той. — Имена на хора, които е убил. Бащата на Норта трябва да е някъде там.“
— Ще екзекутирам тези мъже — каза кралят. — Въз основа на твоите думи. Няма да има процес, думата на краля е над всеки закон. Семействата им ще ме мразят за стореното, но тъй като възнамерявам да конфискувам имуществото им и да ги оставя без пукната пара, това няма значение.
Вейлин срещна погледа на краля и се опита да реши дали това не е някакъв блъф, но не видя там никаква престореност.
— Не бива цяло семейство да бъде наказвано за престъплението на един от своите членове.
— При благородниците се налага. Оставя ли им богатството, те рано или късно ще го използват срещу мен. Освен това познавам тези мъже и семействата им. Те са долна и алчна сган, до един. Животът в канавката е съвсем подходящ за тях.
— Придавате голяма тежест на думите ми, ваше величество. Аз може и да лъжа…
— Не лъжеш. След трийсет години като крал човек се научава да различава лъжите.
„Кралското правосъдие наистина е сурово“, реши Вейлин. Би ли могъл да го понесе? Като гледаше увереността на лицето на краля, осъзна, че няма избор. Вече бе поел по този път в мига, щом си отвори устата.
— Ами жената на убития?
— Е, тук имаме проблем. Тя е неразкаяла се Отричаща. Аспект Тендрис без съмнение ще иска да я окачи в клетка на стената. Разбира се, ако не умре при разпит преди това.
— Ваше величество, вие сте крал на тази земя и Защитник на Вярата. Трябва да имате някакво влияние…
— Трябва, така ли? — На лицето на краля се смесваха гняв и веселие. — Тази нощ вече направих каквото „трябва“. — Посочи смъртната присъда, която бе съставил. — Задължение на краля е да раздава правосъдие, когато може. Ще убия тези мъже, защото са нарушили законите на това кралство и заслужават края си. Що се отнася до жената на жертвата им, нейните престъпления са извън моята юрисдикция. Следователно въпросът е не какво трябва да направя, а какво мога да направя, ако това е изгодно на целите ми. Така че, Вейлин Ал Сорна, кажи ми как спасяването на живота на тази жена ще послужи на целите ми. Ти използва името си, за да влезеш тук, нямаш ли какво повече да кажеш?
„Майко, прости ми.“
— Знам, че ваше величество е имал планове за мен преди баща ми да ме прати в Ордена. Ако ви е угодно, ще се покоря на плановете ви, при условие че осигурите освобождаването на жената на Урлиан.