— Принц Малциус е добър човек, ваше величество.
— Касапинът ми също е добър човек, момче! — сопна се кралят, внезапно ядосан. — Както и конярят ми, и мъжът, който рине фъшкиите в двора ми. Вярно, синът ми е добър човек, но за да си крал е нужно нещо повече от доброта. И когато седне на трона, ти ще си до него, за да правиш онова, което той не може. Сега единственото, което мога да сторя, е да направя това кралство толкова велико, че онези, които искат да го съборят, да се страхуват, че то ще ги смаже при рухването си.
Върна се до стола си и седна сковано.
— И така, ще съставя нов план. И ти, братко Вейлин Ал Сорна, отново ще служиш на целите ми. — Порови из купчина листове на писалището и извади пачка документи, запечатани с черен восък. — Аспект Тендрис постоянно ме занимава с лоялните си напътствия и смирени молби за нови мерки срещу напастта на Неверниците. Ето тук — кралят избра най-горния документ — той предлага Кралската гвардия да бичува всеки поданик, който не може да изрецитира Катехизиса на Вярата при поискване.
— Аспект Тендрис е ревностен вярващ, ваше величество.
— Аспект Тендрис е заблуден фанатик. Но дори с фанатик човек може да се спазари. — Кралят вдигна друг документ и зачете: — „Бих искал най-смирено да напомня на ваше величество за редовните доклади, че неверниците се събират в безпрецедентен брой в Мартишката гора. Чух от най-достоверни източници, че това са последователи на кумбраелската форма на богопоклонничество и отявлени еретици. Те са добре въоръжени и както ме уверяват източниците ми, решени да реагират на всеки опит за отстраняването им оттам с яростно насилие. Най-почтително умолявам ваше величество да се вслуша в призива ми за решителни действия.“
Кралят захвърли пергамента.
— Какво мислиш за това?
— Аспектът иска да пратите Кралската гвардия в Мартиш, за да изкорени Отричащите.
— Така е, като че ли войниците ми си нямат друга работа, освен да тичат из горите в продължение на месеци, докато кумбраелски стрелци ги дебнат иззад всяко дърво. О, не, Кралската гвардия няма да припари и на десет мили от Мартиш. Но ти ще отидеш.
— Аз ли, ваше величество?
— Да. Ще убедя аспект Арлин да прати малък отряд братя и ти ще си сред тях. Както и един младеж на име Линден Ал Хестиан. Познато ли ти е това име?
— Ал Хестиан. — Вейлин си спомни разярения мъж, който си пробиваше път с камшик през тълпата на Летния панаир, където бащата на Норта бе срещнал смъртта си. — Веднъж срещнах един лорд-маршал с това име.
— Лакрил Ал Хестиан, лорд-маршал на моя Двайсет и седми конен полк. Способен офицер и един от най-заможните ми благородници. Подобно на покойния ми първи министър, човек с големи амбиции, особено що се отнася до сина му. Най-големия му син, Линден.
Вейлин усети твърда топка на ужас да се оформя в стомаха му.
— Неговият син ли, ваше величество?
— Чудесен младеж с много възхитителни качества, но за съжаление смирението и интелигентността не са сред тях. Има широк кръг приятели, всъщност сбирщина от обожатели и подмазвачи. Нищо не привлича приятели по-силно от богатството и надменността. В момента той е любимецът на почитаемия ми двор, печели турнири, въргаля се с дамите, бие се в дуели. Досадно позната история, опасявам се. Младеж постига голяма слава и успех в ранна възраст и започва да вярва в собствената си легенда, а угаждането от страна на амбициозния му баща с нищо не подобрява нещата. В момента той е най-популярният младеж в двора, много по-популярен от собствения ми син, който никога не е бил надарен с лукавост. Всеки ден ме затрупват с настоятелни искания да възложа на младия Ал Хестиан някаква задача, за да докаже качествата си и да поеме по пътя на славата. И ще го направя. Той ще бъде провъзгласен за Меч на кралството и ще му бъде заповядано да събере собствен полк и да го отведе в Мартиш, за да се справи с напастта от Отричащи там. За съжаление, предвиждам, че това ще е дълга и тежка кампания и след… — кралят млъкна, за да помисли — около шест месеца той ще загине трагично в засада на Отричащите.
Очите им се срещнаха. Стомахът на Вейлин се бунтуваше от смесица на гняв и отчаяние. „Аз съм глупак — реши той. — Мишка, която се опитва да се пазари с бухал.“