Вейлин осъзна, че собственият му баща също трябва да е бил сред лордовете, които е срещала, и се зачуди дали тя е предизвиквала подобна неувереност и у него.
— Баща ми носеше ли ви подаръци?
— Баща ти ме удостояваше само с твърд поглед. Макар и не толкова твърд като майка ти. Предполагам, плановете на моя баща за нас са ги направили предпазливи към мен.
— За нас ли, ваше височество?
Тя повдигна вежда.
— С теб трябваше да се оженим. Не знаеше ли?
„Да се оженим?“ Това беше абсурдно, нелепо. Да се ожени за принцеса? Да се ожени за нея! Спомни си грубото момиченце от посещението си в двореца като малък. „Няма да се омъжа за теб, мръсен си.“ Кралят наистина ли бе смятал да го обвърже така с рода си?
— Аз също никога не съм си падала особено по тази идея — каза принцеса Лирна, като разгада изражението му. — Но сега мога да оценя нейната елегантност. На замислите на баща ми понякога са им нужни години, докато се разкрие целта им. В този случай той е възнамерявал да те постави редом с брат ми и да укрепи позициите ми. Двамата заедно сме щели да напътстваме брат ми в неговото управление.
— Брат ви може да не се нуждае от напътствия.
Тя вдигна съвършеното си лице към небето и огледа зрелищния рой звезди.
— Времето ще покаже. Трябва по-често да идвам тук нощем. Гледката наистина е прекрасна. — Обърна се към него със сериозно лице. — Какво е чувството, когато отнемаш живот?
Тонът ѝ изразяваше единствено любопитство. Или не знаеше, че въпросът ѝ може да прозвучи обидно, или не я интересуваше. Странно, но Вейлин откри, че не е обиден. Досега никой не го беше питал за това. Макар че той отлично знаеше отговора.
— Чувстваш се, сякаш душата ти е омърсена.
— И въпреки това продължаваш да го правиш.
— До днес винаги е било… необходимо.
— Затова дойде при баща ми в опит да успокоиш угризенията си. Чудя се каква ли цена е изтръгнал от теб? Предполагам, че те е взел на своя служба. Шпионин в Шестия орден би бил наистина ценна придобивка.
„Шпионин ли? Де да беше само това.“
— Доведохте ме тук, за да ми задавате въпроси, на които вече знаете отговора ли, ваше височество?
За негова изненада тя се засмя. Смехът ѝ бе звучен, искрен.
— Толкова е освежаващо да говоря с теб. Не ми предлагаш ласкателства, не ми пееш песни и не ми рецитираш сонети. Липсва ти всякакъв чар или пресметливост. — Тя сведе поглед към метателния нож в ръката си. — И си единственият човек, който е успял да ме уплаши. Както винаги, съм изумена от предвидливостта на баща си. — Взорът ѝ беше смущаващо прям и той трябваше да се насили, за да го срещне. Запази мълчание.
— Това, което имам да ти кажа, е просто — рече тя. — Напусни Ордена и служи на баща ми в двора и във война; с времето ще станеш Меч на кралството и тогава може да осъществим плана, който той е съставил за нас.
Вейлин се вгледа в лицето ѝ, търсейки следи от подигравка или измама, но откри само сериозно намерение.
— Искате да се оженим ли, ваше височество?
— Искам да зачета желанието на баща си.
— Баща ви смята, че плановете му за мен са мъртви. Напускането на Ордена вече няма да е от никаква стойност за него. Ако последвам заповедта ви, ще действам против неговите желания.
— Аз ще говоря с него. Той се вслушва в съветите ми по повечето въпроси и ще съзре мъдростта в предложението ми. — Тогава Вейлин го забеляза, слаба искрица в очите ѝ. Чувството за нередност се усили, щом осъзна, че е виждал нещо подобно и преди, в очите на сестра Хена, когато се опита да го убие. Не беше точно злонамереност, по-скоро пресметливост, смесена с желание. Но докато сестра Хена бе желала смъртта му, принцесата искаше нещо повече и той се съмняваше, че става дума за радостната перспектива да стане негова жена.
— Оказвате ми голяма чест, ваше височество — каза Вейлин с цялата официалност, която можеше да си докара. — Но сигурен съм, разбирате, че съм обрекъл живота си в служба на Вярата. Аз съм брат от Шестия орден и тази среща е неуместна. Ще съм ви много благодарен, ако ми разрешите да се оттегля.
Тя сведе поглед, с лека крива усмивка на устните.
— Разбира се, братко. Моля те, прости ми за неучтивостта, че те забавих.
Той се поклони и се обърна да си тръгне. Стигна до вратата, преди тя да го спре.
— Имам да свърша много неща, Вейлин. — Тонът ѝ бе лишен от веселие или преструвка, напълно сериозен и искрен. „Истинският ѝ глас“, помисли си той.