Бяха се върнали на четиринайсетия ден от обучението. Кейнис носеше набързо скицирана карта, показваща разположението на кумбраелския лагер. Сега се бяха събрали около лагерния огън с Ал Хестиан и Макрил, за да планират атаката.
— Седемдесет от тези момчета са много, братко — каза Баркус на Макрил. — Дори и с братята пак ще ни превъзхождат по численост.
— Всеки брат струва поне колкото трима от тях — отвърна Макрил. — Освен това един изненадан човек често бива победен още преди да е изтеглил меча. — Млъкна, за да проучи картата на Кейнис, и плъзна дебелия си пръст по дерето, стигащо до източния край на лагера. — Колко добре охраняват това тук?
— Трима души през деня — отвърна Кейнис. — Петима през нощта. Изглежда, Черната стрела е предпазлив човек и знае, че е най-вероятно да ги нападнем в тъмното. Има маршрут за проникване. — Той посочи купчината скали по южния край на лагера. — Стигнах достатъчно близо, за да подуша дима от лулите им. Но по този път може да мине само един човек. Ако са повече, ще ги видят.
— Петима охраняват най-добрия път за влизане, а ние ще имаме само един човек да отвори вратата — замислено каза Макрил. — И то ако успее да мине през лагера незабелязан.
— Запазихме някои от дрехите и оръжията им — каза Вейлин. — В тъмното може да ме вземат за един от своите.
— Искаш да кажеш мен, братко — обади се Кейнис.
— Петима наведнъж…
— Както казва брат Макрил, изненаданите хора се убиват по-лесно. Освен това аз съм единственият, който знае пътя.
— Прав е — каза Макрил. — Аз ще прекарам братята по дерето. Милорд — той се обърна към Ал Хестиан, — предлагам да отведете отряда си до южните подстъпи, да изчакате, докато чуете врявата от атаката ни, и да щурмувате. Ние ще сме привлекли повечето им сили към нас, така че ще можете да ги изненадате от сляпата им страна.
Ал Хестиан кимна.
— Добър план, братко.
— Предлагам да отида с лорд Ал Хестиан — каза Вейлин. — Може би мъжете ще са по-малко склонни да се моткат, ако един от нас е с тях.
По присвитите очи на Макрил можеше да познае, че подозренията му са още живи. „Той знае — изсъска гласът в главата му. — Другите никога не биха заподозрели, но той знае, надушва го като кръв.“
— По-добре Сендал и Джешуа да отидат с негова светлост — каза Макрил, като продължаваше да се взира с присвити очи във Вейлин. — Мечът ти ще е много нужен, когато проникнем в лагера.
— Те се страхуват от Вейлин повече, отколкото от всеки друг — отбеляза Баркус. — Доста по-малко вероятно е да побегнат, ако той е с тях.
— А за мен ще е чест да се бия рамо до рамо с брат Вейлин! — рече ентусиазирано Ал Хестиан. — Мисля, че идеята е страхотна.
Макрил бавно върна погледа си върху картата.
— Както желаете, милорд. — Посочи склона северно от лагера. — Ако всичко мине добре, те ще побегнат надолу по хълма към реката. Идеалното място да ги хванем в капан. Ако Покойните са с нас, би трябвало да ги спипаме всичките. — Вдигна очи, на лицето му изведнъж се бе изписала свирепост. — Но дори и така, битката ще е тежка и кървава. Отрепките не молят за пощада и не дават пощада. Кажете на хората да се приближат и да използват мечовете си, да не им дават шанс да вкарат в действие лъковете. Погрижете се да знаят, че поражението ще означава смърт за всички ни. От това място няма отстъпление. Или ние ще ги избием, или те нас.
Нави картата и се изправи.
— Пет часа сън и потегляме. Ще вървим по тъмно, за да не ни видят съгледвачите им. Десет мили в снега е голямо разстояние, значи ще трябва да напрегнем всички сили. Ако някой заговори без разрешение или изостане по време на прехода, да му бъде прерязано гърлото. Никакъв ром, докато не свършим тази работа. — Подхвърли картата на Кейнис. — Братко, ти ще водиш.
Преходът беше тежък и изтощи мъжете до крайност, но обещанието за смърт за всеки, който няма сили да продължи, бе достатъчно, за да ги кара да продължават. Братята от Ордена вървяха начело на колоната, със стрели на тетивите, и очите им се взираха в тъмното, търсейки следи от кумбраелски съгледвачи. Макар че хората на Черната стрела понякога идваха да тормозят лагера нощем, пускайки огнени стрели над заграждението, посещенията им бяха секнали, когато Кейнис и Макрил започнаха да излизат на лов след залез-слънце и за четири нощи събраха четири лъка. Сега кумбраелците рядко припарваха наблизо, така че походът им не бе прекъснат.
Отне им осем часа усилен ход, за да стигнат до едно сечище, където малък склон водеше нагоре към каменната грамада, зад която кумбраелците бяха устроили лагера си. Вдясно можеше да се види тъмната сянка на дерето, където Макрил щеше да поведе контингента на Ордена. Нямаше много предисловия; Макрил направи знака на добрия късмет и поведе осемнайсетте братя през сечището в рядък боен строй.