Вейлин го тупна по рамото.
— Че сме живи, човече! — Вдигна чашата си и се обърна към събралите се мъже. — Да пием за това, че сме живи!
Кралят свика Съвета на министрите в голяма зала с полиран мраморен под и орнаментиран таван, украсен със златен варак и сложни гипсови отливки. Стените бяха покрити с изящни картини и гоблени. Безупречно облечени войници от Кралската гвардия стояха мирно в широк кръг около дългата правоъгълна маса, на която седеше Съветът. Самият крал Янус подчертано се различаваше от оцапания с мастило старец, с когото Вейлин бе сключил сделката си — седеше в центъра на масата, с хермелинов плащ на раменете и златен обръч на челото. От двете му страни се редяха министрите, десетима мъже, облечени в различна степен на пищност, които се взираха съсредоточено във Вейлин, докато той привършваше доклада си, застанал до аспект Арлин. На една по-малка маса наблизо двама писари документираха всяка изречена дума. Кралят настояваше да се водят прецизни записи на всяка среща и всеки член на Съвета трябваше да обяви името и поста си, преди да седне.
— А мъжът, който носеше тези писма? — попита кралят. — Неговата самоличност остава неизвестна, така ли?
— Нямаше пленници, които да го назоват, ваше величество — отвърна Вейлин. — Хората на Черната стрела не се предаваха.
— Лорд Молнар. — Кралят подаде писмата на един достолепен мъж от лявата си страна, който бе заявил, че се казва Лартек Молнар, министър на финансите. — Вие познавате почерка на васалния лорд Мустор не по-зле от мен. Забелязвате ли прилика?
Лорд Молнар изучава внимателно писмата няколко секунди.
— Съжалявам да кажа, ваше величество, че почеркът на тези документи изглежда толкова близък до този на васалния лорд, че не мога да открия разлика между тях. Нещо повече, начинът, по който е формулирано писмото. Дори и без подпис бих познал, че е дело на лорд Мустор.
— Но защо? — попита командирът на флотата лорд Ал Джунрил, едър брадат мъж от дясната страна на краля. — Вярата ми е свидетел, че не питая някаква обич към васалния лорд на Кумбраел, но той не е глупак. Защо ще подписва с името си разрешителни за свободно преминаване на един фанатик, решен да разкъса Кралството ни?
— Брат Вейлин — каза лорд Молнар. — Вие сте воювали с тези еретици няколко месеца. Бихте ли казали, че са добре нахранени?
— Не ми изглеждаха изнемощели от глад, милорд.
— Ами оръжията им? Бихте ли казали, че са с добра изработка?
— Имаха отлични лъкове и добре закалена стомана, макар че някои от оръжията им бяха взети от загиналите ни другари.
— Значи добре екипирани и добре хранени, при това в най-дълбоката зима, когато дивечът в Мартиш би трябвало да е оскъден. Според мен, ваше величество, Черната стрела трябва да е разполагал със значителна подкрепа.
— И вече знаем откъде — обади се трети министър, Келден Ал Телнар, който отговаряше за строителството. Седеше точно до краля и беше най-елегантно облеченият мъж на масата. — Васалният лорд Мустор сам се разобличи. Отдавна ви предупреждавам, че той спазва мира само привидно и се готви за бъдеща измяна. Да не забравяме, че кумбраелците бяха присъединени насила към Кралството, и то едва след кърваво поражение. Никога не са преставали да мразят нито нас, нито обичната ни Вяра. Сега Покойните отведоха смелия брат Вейлин до истината. Ваше величество, умолявам ви да действате…
Кралят вдигна ръка и го накара да млъкне.
— Лорд Ал Генрил — обърна се той към един сивобрад мъж от дясната си страна. — Вие сте министър на правосъдието и главен съдия при моя двор, и може би най-мъдрият човек в този Съвет. Тези документи дават ли достатъчно основание за процес или поне разследване?
Министърът на правосъдието погали замислено посребрилата си брада.
— Ако го разглеждаме единствено от страната на закона, ваше величество, бих казал, че тези писма изискват разпит и всякакви възможни обвинения ще зависят от отговорите. Ако някой човек застане пред мен обвинен в измяна въз основа единствено на тези доказателства, не бих могъл да го пратя на бесилото.
Лорд Ал Телнар понечи да заговори пак, но кралят му махна да мълчи.
— Какви въпроси, милорд?
Лорд Ал Генрил взе писмата и ги прегледа набързо.
— Забелязвам, че тези писма дават на притежателя си право на свободно преминаване през границите на Кумбраел и изискват от всеки войник или чиновник на васалството да оказва на приносителя каквото съдействие поиска. И да, подписът и печатът са истински, документите са били подписани от самия васален лорд. Но те не са адресирани до конкретна личност. Всъщност дори не знаем името на мъжа, който ги е носил преди смъртта си. Ако са съставени от васалния лорд, дали той е възнамерявал да бъдат използвани от Черната стрела, или пък може би са били откраднати и използвани с друга цел?