— Знаете, че баща ми няма да дойде тук — заяви лорд Мустор. — Няма да се съгласи да го подлагат на разпит. Затворете ме, щом трябва, но това няма да промени нищо. Човек не предоставя любимия си син в ръцете на врага.
Кралят като че ли се поколеба, взрян с присвити очи в кумбраелския лорд. „Изненада те — помисли си Вейлин. — Не мислеше, че ще има куража да заговори.“
— Ще видим какво ще направи баща ви — каза кралят. Кимна на капитан Смолен и лорд Мустор бе изведен от стаята, следван по петите от двама стражи.
Кралят се обърна към един от писарите.
— Състави писмо до васалния лорд на Кумбраел със заповед да се яви тук до три седмици. — Отблъсна стола си назад и се изправи. — Тази среща свърши. Аспект Арлин, брат Вейлин, елате с мен в покоите ми.
Всичко в покоите на краля създаваше натрапчиво впечатление за ред — като се започне от ъгъла на фино тъканите килими върху мраморния под и се стигне до документите върху голямото дъбово писалище. Вейлин не откри нищо общо с тясната скрита стаичка, пълна с книги и свитъци, до която го бяха отвели преди осем месеца. „Онова е работното му място — осъзна той. — А тук е мястото, където иска хората да си мислят, че работи.“
— Братя, моля, седнете. — Кралят посочи два стола, докато се настаняваше зад писалището. — Мога да пратя да донесат освежителни напитки, ако желаете.
— Не се нуждаем от нищо, ваше величество — отвърна аспект Арлин с неутрален тон. Остана прав и по този начин принуди Вейлин да последва примера му.
Погледът на краля се задържа за момент върху аспекта, преди да се премести върху Вейлин. Устните му оформиха усмивка под брадата му.
— Забележи този тон, момчето ми. В него няма уважение, но няма и непокорство. Добре ще направиш, ако го усвоиш. Подозирам, че твоят аспект ми е ядосан. Чудя се защо ли?
Вейлин погледна аспекта, който стоеше безизразно и не отговаряше.
— Е? — настоя кралят. — Кажи ми, братко. Какво би могло да предизвика гнева на твоя аспект?
— Не мога да говоря от името на своя аспект, ваше величество. Аспектът говори от мое име.
Кралят нададе пръхтящ смях и плесна с длан по писалището.
— Предполагам, че е така. — Наля си чаша вино и се облегна в стола си. — Твоят аспект — каза на Вейлин — е ядосан, защото си мисли, че съм насочил Кралството по пътя на войната. Смята, донякъде оправдано, бих добавил, че васалният лорд на Кумбраел с удоволствие ще ми позволи да отсека главата на пияния му син, вместо да се покаже извън границите си. Това на свой ред ще ме принуди да пратя Кралската гвардия в неговата васалия, за да го измъкне оттам. Ще последват битки и кръвопролития, селца и градове ще горят, мнозина ще загинат. Въпреки че е воин по призвание и практикува смъртта във всичките ѝ форми, аспектът вярва, че такъв ход е непростим. И все пак няма да ми го каже. Неговият подход винаги е бил такъв.
Възцари се мълчание, докато двамата мъже мереха силата на погледите си, и Вейлин бе осенен от внезапно прозрение: „Те се мразят. Кралят и аспектът на Шестия орден не могат да се понасят.“
— Кажи ми, братко — продължи кралят, обръщайки се към Вейлин, но без да откъсва взор от аспекта. — Какво мислиш, че ще направи васалният лорд, щом чуе, че съм арестувал сина му и съм му заповядал да се яви при мен?
— Не го познавам, ваше величество.
— Той не е сложна личност, Вейлин. Отгатни. Смея да твърдя, че притежаваш достатъчно от ума на майка си за това.
Вейлин откри, че не му харесва начинът, по който кралят спомена майка му, но изстиска от себе си отговор:
— Ще бъде… ядосан. Ще приеме действията ви като заплаха. Ще застане нащрек, ще събере войските си и ще наблюдава зорко границите си.
— Добре. Какво друго ще направи?
— Изглежда, има само два избора: или да изпълни заповедта ви, или да я пренебрегне под угрозата от война.
— Грешиш, има и трети избор. Може да нападне. С цялата си мощ. Мислиш ли, че ще го направи?
— Съмнявам се, че Кумбраел би имал сили да се опълчи на Кралската гвардия, ваше величество.
— И си прав. Кумбраел не разполага с истинска армия, ако не се броят няколкостотин стражи, верни на васалния лорд. Това, което има обаче, са хиляди селяни с лъкове, които той може да призове в случай на нужда. Страховита сила — аз навремето съм яздил през някоя и друга градушка от стрели и добре го знам. Само че няма кавалерия, няма тежка пехота. Фактически няма шанс да нападне Азраел или да се опълчи открито на Кралската гвардия на бойното поле. Васалният лорд на Кумбраел далеч не притежава възхитителен характер, но има достатъчно от бащиния си ум, за да осъзнае слабостта си.