Загрижеността ѝ изглеждаше толкова искрена, че Вейлин почти забрави за гнева си, но яркият образ на мраморнобялото лице на Линден, докато притискаше ножа към шията му, разсея всякакви добри чувства към нея. И все пак думите ѝ сякаш подействаха успокояващо на момчето, гневът се отцеди от лицето му, макар че сълзите му продължаваха да текат.
— Моля ви за прошка, милорд — изломоти то. — Сега трябва да остана сам. Бих искал… бих искал някой път да поговоря пак с вас за брат си и за времето, което сте прекарали с него.
— Можете да ме намерите в Дома на Шестия орден, господине. С радост ще отговоря на всички ваши въпроси.
Алуциус кимна, обърна се да лепне една бърза целувка на бузата на принцесата и тръгна към къщата, все още разплакан.
— Бедният Алуциус — въздъхна принцесата. — Винаги е бил толкова чувствителен, още откакто бяхме деца. Нали осъзнаваш, че смята да поиска място в полка ти?
Вейлин се обърна към нея и видя, че усмивката ѝ е изчезнала, а съвършеното ѝ лице е сериозно и напрегнато.
— Не, не го бях осъзнал.
— Носят се слухове за война. Той си представя как ще те последва до кумбраелската столица, където заедно ще въздадете правосъдие над васалния лорд. Много ще се радвам, ако му откажеш. Той е още момче, а се съмнявам, че дори и като мъж ще стане кой знае какъв воин, по-скоро красив труп.
— Няма красиви трупове. Ако ме помоли за това, ще му откажа.
Лицето ѝ омекна. Устните ѝ, подобни на розова пъпка, се извиха в лека усмивка.
— Благодаря ти.
— Не бих могъл да приема, дори и да исках. Моят аспект реши, че всички офицери в полка ще бъдат братя от Ордена.
— Разбирам. — Усмивката ѝ стана тъжна, в реакция на отказа му да започне играта на услуги с нея. — Как мислиш, ще има ли война? С кумбраелците?
— Кралят не смята така.
— А как смяташ ти, братко?
— Аз мисля, че трябва да се доверим на кралската преценка. — Поклони се сковано и се обърна да си върви.
— Наскоро имах щастието да срещна една твоя приятелка — продължи принцесата и думите ѝ го накараха да спре. — Сестра Шерин, нали така? Тя ръководи лечебница на Петия орден в Уорнсклейв. Отидох там да направя дарение от името на баща си. Сладко девойче, макар и ужасно посветено на работата си. Споменах ѝ, че сме станали приятели, и тя помоли да ти предам много поздрави. Макар че, изглежда, мисли, че си я забравил.
„Не казвай нищо — помисли си Вейлин. — Знанието е нейното оръжие.“
— Имаш ли някакъв отговор за нея? — настоя принцесата. — Бих могла да накарам кралския вестоносец да го отнесе. Ужасно мразя да виждам как приятелства свършват без нужда.
Сега усмивката ѝ беше лъчезарна, същата каквато я помнеше от разговора им в личната ѝ градина; усмивка, която говореше за непоклатима увереност и знание далеч надхвърлящо годините ѝ. Усмивка, която говореше, че тя смята, че знае мислите му.
— Радвам се, че съдбата ни събра отново — продължи принцесата, когато той не отговори. — Напоследък размишлявах върху един проблем, който може да те заинтересува.
Вейлин не каза нищо, просто я гледаше в очите; отказваше да играе играта, която си е наумила.
— Загадките са мое хоби — продължи тя. — Веднъж реших математическа главоблъсканица, с която Третият орден се мъчеше повече от век. Не казах на никого, разбира се, не подобава на една принцеса да засенчва мъдреците. — Гласът ѝ отново се промени, придоби някаква горчива нотка.
— Остротата на ума ви е похвална, ваше височество — рече той.
Тя кимна, явно пропуснала да долови колко кух е този комплимент.
— Но това, което ме озадачава в последно време, е едно събитие, в което си бил сериозно замесен: Клането на аспектите, макар че нямам представа защо го наричат така, след като са умрели само двама.
— Защо сте се загрижили за такова неприятно събитие, ваше височество?
— Заради загадката, разбира се. Защо убийците ще нападнат аспектите точно в нощта, когато послушници от Шестия орден присъстват в три от Домовете? Струва ми се необичайно лоша стратегия.
Интересът му неволно се изостри. „Тя иска да сподели нещо. Защо? Какво предимство печели по този начин?“
— И до какви заключения стигнахте, ваше височество?
— Има една алпиранска игра, наречена кешет, което на нашия език означава „хитрост“. Много е сложна, играе се с двайсет и пет различни фигури върху дъска със сто квадратчета. Алпиранците много обичат стратегията, както в бизнеса, така и във войната. Надявам се баща ми да не забравя това в идните времена.