В оприан се обучаваха с тояга: преподаваше им инструктор Хоунлин, обгореният мъж, когото Вейлин бе видял първия ден в трапезарията. Обучаваха се с дървени тояги, дълги четири стъпки, които по-късно щяха да бъдат заменени с петстъпковата алебарда, използвана когато членовете на Ордена трябваше да се сражават като армия. Хоунлин беше весел човек, с бърза усмивка, и харесваше песните. Често им пееше, докато тренираха, предимно войнишки песни и по някоя любовна балада, със странна прецизност и яснота, която напомняше на Вейлин за менестрела, когото бе видял веднъж в двореца.
Вейлин усвои тоягата бързо. Харесваше му как свисти, когато я върти, и цялостното усещане в ръцете му. Понякога даже я предпочиташе пред меча — беше по-лесна за ползване и някак си по-солидна. Симпатиите му към тоягата се увеличиха, когато стана ясно, че Норта хич не се справя с нея. Противниците му често я избиваха от ръцете му и той постоянно търкаше очуканите си пръсти.
Кигриан беше ден, който бързо им докара ужас, защото го прекарваха в конюшните: ринеха тор, като се пазеха от металните подкови и острите зъби, а после трябваше да чистят безбройните сбруи, които висяха по стените. Инструктор Ренсиал се разпореждаше в конюшните и любовта му към пръчката караше Солис да изглежда направо сдържан.
— Казах да го почистиш, не да го гъделичкаш, малоумнико! — изкрещя той на Кейнис и пръчката му остави червена следа по врата на момчето, което се опитваше да полира едно стреме. За разлика от суровото си държане към момчетата, Ренсиал беше изключително нежен с конете, шепнеше им тихо и ги галеше с умиление. Неприязънта на Вейлин беше смекчена от празнината, която виждаше в очите му. Инструктор Ренсиал предпочиташе конете пред хората, ръцете му потрепваха непрекъснато и той често спираше насред изречението и започваше да си мънка под носа. Но очите му го обобщаваха: Ренсиал си беше откачен.
Ретриан беше любимият ден за мнозина, защото инструктор Хутрил им преподаваше оцеляване в природата. Излизаха на дълги походи в горите и хълмовете и учеха кои растения стават за ядене и кои могат да се ползват за отрова за стрелите. Учеха как да палят огньове с кремък и как да залагат капани за зайци. Лежаха с часове в храсталаците в опит да се скрият от инструктора, който ги откриваше бързо, щом решеше. Вейлин често оставаше предпоследен, а Кейнис винаги успяваше да остане неоткрит най-дълго. Той се оказа най-способен сред природата и особено в проследяването дори сред тези, които бяха израснали в по-гористи области. Понякога оставаха да пренощуват навън и Кейнис винаги се връщаше с първия улов.
Инструктор Хутрил бе един от малкото, които никога не използваха пръчка, но методите му за наказание бяха достатъчно сурови. Веднъж накара Вейлин и Норта да претичат по голи задници през един къпинак, защото се бяха скарали как най-добре да разположат примките. Говореше с тихо самочувствие и рядко използваше повече думи от необходимото. Явно предпочиташе езика на жестовете, използван и от другите учители. Беше подобен на този, който ползваше немият инструктор Сментил, но по-прост и създаден за комуникиране, когато наблизо има врагове или дивеч. Вейлин и Баркус го изучиха бързо, а Кейнис направо го попиваше — тънките му пръсти правеха сложните жестове с нечовешка точност.
Въпреки доброто му представяне инструктор Хутрил беше странно хладен с него и почти никога не го хвалеше. При някои от двудневните преходи Вейлин засичаше Хутрил да се взира в Кейнис с неразгадаемо изражение.
Хелдриан беше най-трудният ден. Тичаха по плаца, като носеха тежки камъни, плуваха в студените води на реката и инструктор Интрис, дребен, но страшно бърз мъж с чупен нос и липсващи зъби, ги обучаваше на ръкопашен бой. Учеше ги на тънкостите на ритниците и ударите, как да извиват юмрук в последния миг, как първо да вдигат коляно, а после да изпъват крак, как да блокират, да препъват и събарят противниците през рамо. Малко от момчетата се радваха на хелдриан, защото вечерта бях толкова насинени и изтощени, че дори не можеха да се насладят на храната. Само Баркус го харесваше: якото му едро тяло му позволяваше да понася изтезанията и сякаш не чувстваше болка. Никой не се радваше, ако му се падне за спаринг-партньор.