— Тук няма нищо, ваше височество.
Васален лорд Мустор нададе кратък сумтящ смях.
— Няма да го намерите на никоя карта, братко. Баща ми и всичките му предшественици са се погрижили за това. Наричат го Високата твърд, и то съвсем основателно. Това е най-непристъпната крепост във васалството, ако не и в цялото Кралство. Гранитни стени, високи сто стъпки, и открита гледка към всичко, което се приближава. Никога не е била превземана. Бедният ми заблуден по-малък брат ще е там, без съмнение заобиколен от няколкостотин верни фанатици. Вероятно си прекарват времето в рецитиране на Десетокнижието с пълно гърло и се бичуват един друг заради нечестивите си мисли. — Направи пауза и огледа с надежда вътрешността на палатката. — Случайно да ви се намира нещо за пиене, ваше височество? Май доста ожаднях.
Вейлин видя как принцът преглътна раздразнения си отговор и посочи бутилката, сложена една малка масичка.
— Ах, извънредно любезно.
— Простете, милорд — обади се Вейлин. — Но щом тази крепост е непристъпна, как ще се доберем до узурпатора?
— Благодарение на най-строго пазената тайна на нашето семейство, братко. — Васален лорд Мустор примлясна, щом отпи яка глътка вино. — Ах, отлично червено от Верлишката долина. Комплименти за избата ви, ваше височество. — Отпи втора глътка, още по-яка.
— Тайна ли, милорд? — попита Вейлин.
Веждите на васалния лорд се свъсиха озадачено за момент.
— Ах, крепостта… Да, семейна тайна, която се поверява само на първородния син. Единственото слабо място на онази твърдина. Преди много години, когато крепостта била главно седалище на нашия род, един от предците ми започнал да се плаши от собствените си поданици и бил убеден, че личната ни гвардия се е съюзила със заговорници, за да го свали. Решил, че има нужда от път за бягство в случай на криза, и заповядал да изсекат тунел през планината. После без много шум отровил всички, които участвали в създаването му, и доверил тайната за местоположението му на първородния си син. Иронията е там, че постоянният му страх от заговорници, изглежда, бил просто симптом на черния сифилис, който може да засегне както члена на човек, така и ума му, и от който той умрял няколко месеца по-късно. — Лорд Мустор пресуши чашата. — О, наистина прекрасна реколта!
— Ето, сам виждате — каза принц Малциус. — Васалният лорд ще ни отведе до тунела, вашите хора ще щурмуват крепостта и узурпаторът ще бъде пленен и изправен пред кралското правосъдие.
— Едва ли, ваше височество — обади се лорд Мустор и посегна пак към бутилката. — Сигурен съм, че брат ми ще направи всичко възможно да стане мъченик в служба на Световния отец. И все пак смея да твърдя, че брат Вейлин и неговата банда главорези са повече от способни да се справят с тази задача.
— Озадачен съм, лорд Мустор — рече Вейлин. — Брат ви уби баща ви, за да си присвои васалството, и въпреки това се уединява в затънтен замък, докато Кралската гвардия марширува към столицата му.
— Брат ми Хентес е фанатик — отвърна лорд Мустор и сви рамене. — Щом станало ясно, че баща ми ще подвие крак пред крал Янус, той го повикал на тайна среща и забил меча си в сърцето му, като услуга към Световния отец. Без съмнение по-ревностните жреци и последователи биха одобрили това, но Кумбраел не е страна, която може да търпи васален лорд, издигнал се чрез убийството на собствения си баща. Каквото и да си мисли простолюдието, васалите, които следваха баща ми, няма да последват Хентес. Ще се бият срещу армията ви, тъй като нямат кой знае какъв избор, но само в защита на васалството. Брат ми ще бъде във Високата твърд, няма къде другаде да иде.
— А когато узурпаторът бъде… отстранен? — попита Вейлин принц Малциус.
— Причината за тази война ще изчезне. Но всичко зависи от времето. — Той насочи вниманието си обратно към картата и пръстът му проследи пътя от моста на Саламурената река до прохода, където бе Високата твърд. — Доколкото мога да преценя, този проход се намира на двеста мили оттук. Ако искаме да осъществим целта си, трябва да стигнем там достатъчно бързо, за да може след това вестта да бъде отнесена до Военачалника. — Посегна към един запечатан пергамент на масата. — Кралят вече е подготвил заповед за гвардията да се върне в Азраел, в случай че постигнем успех.
Вейлин пресметна набързо разстоянието между прохода и кумбраелската столица. „Почти сто мили, два дни езда с бърз кон. Норта навярно би успял, а може би и Дентос. Трудното е да стигнем навреме до крепостта. Полкът ще трябва да покрива поне по двайсет мили на ден.“
— Може ли да се направи, братко? — попита принцът.