Вейлин прибра меча си и потупа момчето по рамото.
— Изглежда, в теб все пак се крие воин.
На десетия ден един от разузнавачите на брат Макрил докладва, че проходът е на по-малко от ден път. Вейлин заповяда полкът да спре на лагер и препусна напред с принц Малциус и лорд Мустор, за да намерят входа на тунела. Отрядът на Макрил ги ескортираше. Зелените хълмове скоро отстъпиха място на осеяни с камънаци склонове, по които конете трудно намираха опора. Плюй стана неспокоен, отмяташе глава и цвилеше силно.
— Злонравно животно имаш, братко — отбеляза принц Малциус.
— Не му харесва теренът. — Вейлин слезе от коня и взе лъка и колчана от седлото. — Ще оставим конете тук с един от хората на брат Макрил и ще продължим пеш.
— Налага ли се? — попита лорд Мустор. — Има още мили дотам. — Върху посърналото му лице личаха признаците на поредния нощен запой и Вейлин се изненада, че е успял да се задържи в седлото по време на прехода.
— В такъв случай по-добре да не се бавим, милорд.
Продължиха усилното си изкачване още около час. Мрачното величие на издигащите се над тях Сиви чукари ги потискаше. Върховете изглеждаха вечно забулени в мъгла, закриваща слънцето, и мътната светлина правеше пейзажа еднообразно сив. Макар че бе късно лято, въздухът хапеше и бе напоен с лепкава влага, която се просмукваше в дрехите им.
— В името на Отеца, мразя това място — изпъшка лорд Мустор, щом спряха за почивка. Облегна се на една каменна издатина и се свлече на земята, после отпуши манерката си. — Вода — каза, щом забеляза неодобрителния поглед на принца. — Честно казано, надявах се никога повече да не зърна Кумбраел.
— Вие сте законният наследник на тази земя — изтъкна Вейлин. — Вижда ми се доста неправдоподобно желание никога да не се върнете в нея.
— О, никога не съм смятал да сядам на престола. Тази чест трябваше да се падне на Хентес, моя брат убиец, когото баща ми обичаше повече от всичко на света. Сигурно сърцето на стария копелдак е било разбито, когато той се присъедини към жреците. Той винаги е бил любимият му син, разбирате ли? Най-добър с лъка, най-добър с меча, с бърз ум, висок и красив. Зачена три копелета до двайсет и петата си година.
— Не ми прилича на най-набожния човек — отбеляза принц Малциус.
— И не беше. — Лорд Мустор дръпна една продължителна глътка от манерката си, което накара Вейлин да заподозре, че тя съдържа нещо повече от вода. — Но това бе преди да получи стрела в лицето при схватка с някакви бандити. Хирургът на баща ми махна стрелата, но брат ми хвана треска и няколко дена бе на косъм от смъртта; казват, че по някое време сърцето му спряло да бие. Но Отецът пожела да го пощади и когато се възстанови, той беше друг човек. Красивият весел гонещ курвите воин се превърна в набожен последовател на Десетокнижието. Нарекоха го Хентес Верния меч. Той преряза връзките със старите си приятели, започна да отбягва множеството си любовници и да търси компанията на най-ревностните и радикални жреци. Започна да проповядва — пламенни служби, в които описваше виденията си на смъртното ложе. Твърдеше, че Световният отец говорил с него и му показал славния път към изкуплението. Което явно до голяма степен включва привличането на вас, чуждите езичници, към учението на Десетокнижието; ако е нужно, под заплаха от меч. Баща ми нямаше кой знае какъв избор, освен да го отпрати, заедно с непрестанно растящата група от негови последователи.
— И казвате, че той вярва, че вашият бог му е заповядал да убие баща ви? — попита принцът.
— Вярванията на брат ми невинаги са лесни за разбиране, дори и от неговите ученици. Но самата идея васалният лорд на Кумбраел да се унижи пред крал Янус би била светотатство, особено ако е следствие на онова, което в неговите очи представлява гонение на светите воини в Мартиш от брат Вейлин. Затова той поканил баща ми на среща, уж за да моли за отмяна на изгнанието си, и там, без стражи, които да го пазят, го убил.
Направи пауза, за да отпие пак, и погледът му се задържа върху Вейлин.
— Моите източници съобщават, че името ти вече е известно в Кумбраел, братко. Хентес може да е Верния меч, но ти си Мрачния меч. Това е от Петата книга, Пророчества. Преди векове един ясновидец говорил за почти непобедим воин еретик. „Ще покоси той благочестивите и ще порази онез, що се трудят в служба на Световния отец. По меча му ще го познаете, тъй като е изкован в неестествен огън и воден от гласа на Мрачното.“
„Мрачния меч ли?“ Вейлин си помисли за кръвната песен и какво му бе казала Нерсус Сил Нин за неговия произход. „Може пък да са прави.“